Албанското исо-полифонично пеене: силата на общия тон

В албанското исо-полифонично пеене устойчивият тон не е неподвижен фон. Той е опора, около която другите гласове изграждат напрежение, движение и обща форма.

Какво означава „исо“

ЮНЕСКО свързва термина с исона във византийската църковна музика — продължителен съпровождащ тон. В описаната албанска традиция соловите партии се съчетават с хорово поддържана опора.

Практиките не са еднакви във всички области. При тоските тонът е непрекъснат и се поддържа чрез редуване на дишането, докато при лабите може да има и ритмично оформяне, свързано с текста. Тази разлика показва разнообразието вътре в общото название.

Общото звучене изисква общо внимание

Пеенето съпровожда различни обществени и семейни събития. Традицията е обявена за шедьовър през 2005 г. и включена в представителния списък на нематериалното културно наследство през 2008 г.

За да чуем структурата, можем първо да следим водещата мелодия. След това да обърнем внимание на гласа, който ѝ отговаря, и на общата опора. При третото слушане отделните роли започват да се събират в по-ясна картина.

Така устойчивият тон престава да изглежда като най-лесната част. Той изисква съгласуване и постоянство, от които зависи цялото. Албанското многогласие предлага силен пример как музикалната сложност може да се роди от отношенията между хората, без да има голям инструментален състав или богата сценична техника.