Music Has the Right to Children: споменът като електронен звук

Музиката може да напомня спомен, който не успяваме да свържем с конкретно събитие. Music Has the Right to Children на Boards of Canada работи в точно такава междинна зона: мелодиите изглеждат близки, но звуковата им повърхност остава леко неясна.

Издание между Warp и Skam

Албумът излиза на 20 април 1998 г. като съвместно издание на Warp и Skam. Каталогът на Bleep описва съчетанието от касетъчни текстури, синтезаторни линии и ритми с хип-хоп характер. Това е конкретна звукова палитра, която помага да разберем откъде идва усещането за едновременно старо и ново.

В програмата има кратки миниатюри като Wildlife Analysis и Bocuma, както и по-разгърнати композиции като Telephasic Workshop и An Eagle in Your Mind. Различните дължини позволяват албумът да диша: не всяка идея трябва да стане завършена песен с обичаен размер.

Несъвършенството като цвят

Слушайте Roygbiv и обърнете внимание на усещането около мелодията. То не зависи само от нотите. Тембърът, меките ръбове на звука и начинът на повторение влияят върху това дали чуваме мотива като непосредствен или отдалечен.

След това сравнете с Turquoise Hexagon Sun. Няма нужда да решавате към коя емоция „принадлежи“ музиката. По-интересно е как едно и също повтарящо се движение може да носи едновременно спокойствие и леко безпокойство.

Тъкмо тази неопределеност прави албума подходящ за връщане. Той не изисква от слушателя готов разказ, а оставя място за лични асоциации. Историческите факти описват изданието; спомените, които звукът извиква, остават наши.