Saxophone Colossus: Сони Ролинс и свободата вътре в мелодията
Голямото саксофонно соло не е задължително надпревара по брой ноти. В Saxophone Colossus Сони Ролинс показва колко много може да се направи с ясно заявена мелодия, ритмично въображение и готовност една идея да бъде разгледана от няколко страни.
Четирима музиканти в Хакенсак
Сесията е на 22 юни 1956 г. в студиото на Ван Гелдър в Хакенсак, Ню Джърси. До Ролинс са пианистът Томи Фланаган, басистът Дъг Уоткинс и барабанистът Макс Роуч. Официалната дискография на саксофониста посочва пет композиции: St. Thomas, You Don't Know What Love Is, Strode Rode, Moritat и Blue 7.
Три от тях са отбелязани като произведения на Ролинс. Съчетанието с чужд репертоар е важно: импровизаторът може да прояви еднакво силен почерк и в собствена тема, и в мелодия, която получава от друг автор.
Да запазиш темата, докато се отдалечаваш
При St. Thomas първо запомнете основния мотив, после следете как солото променя акцентите около него. Не всяко отклонение трябва да бъде нова мелодия. Понякога промяната на ритъма е достатъчна, за да се появи нов характер.
В бавната You Don't Know What Love Is вниманието естествено се премества към продължителността на тона и паузите. Контрастът с по-подвижните композиции показва колко различни задачи може да решава един инструмент.
Ролята на останалите музиканти е също толкова важна за свободата на солиста. Ритъм секцията поддържа посока, но оставя място за реакция. Така записът звучи като разговор с ясна тема, чиито участници не знаят предварително всяка следваща реплика.
0 коментара
Какво мислиш за тази история?
Влез и се включи в разговора за музиката.
Разговорът започва с теб.Все още няма коментари към тази статия.