Ситарът: струните, които звучат и без да ги докосваш

При ситара една изсвирена нота може да остави усещането, че около нея продължава да звучи още нещо. Част от обяснението е в резониращите струни — струни, които откликват на трептенията, без да бъдат директно дръпнати.

Повече от една група струни

Ситарът, изработен от Мурари Адхикари през 1997 г. и съхраняван в Metropolitan Museum, има седем основни и тринадесет симпатични струни. Тези числа описват конкретния предмет, а не задължителна схема за всеки ситар.

Музеят посочва и промени в конструкцията, наследени от работата на бащата на майстора: оформяне на праговете и грифа, решения при мостчето и стремеж към равномерен тон в различните регистри. Зад разпознаваемия звук стои продължителна работа на инструментални майстори.

Историята променя и самия инструмент

Друг музеен ситар от средата на XIX век има сърцевидно дървено тяло и няма симпатични струни. Сравнението е полезно: онова, което днес приемаме за характерна особеност, не присъства еднакво във всички исторически форми.

При слушане отделете вниманието си от бързите пасажи и проследете остатъка след един тон. Има ли продължаващо звънтене? Как следващата нота се появява върху него? Така става по-лесно да се усети звуковото пространство на инструмента.

Ситарът не е просто необичаен цвят, който може да се добави към аранжимента. В неговия звук се срещат изпълнителска традиция и променяща се конструкция. Музейните примери дават конкретен начин да видим тази история, без да я свеждаме до един вечен и неизменен модел.