Тубата: ниският глас, който държи оркестъра

Тубата често стои в задната част на оркестъра, но нейният нисък глас може да промени усещането за цялата музикална основа. Големият размер привлича погледа; истински интересна е ролята, която той позволява на инструмента да изпълнява.

Инструмент от епохата на клапаните

За разлика от по-стари медни духови инструменти, тубата се появява направо с клапанен механизъм. Историята на Yamaha посочва Вилхелм Випрехт и Йохан Мориц като създатели на басовата туба и датата 12 септември 1835 г. за патентната заявка.

Преди нея сходни ниски оркестрови функции изпълняват други инструменти, включително офиклеидът и серпентът. Те имат различна конструкция. Това напомня, че ролите в оркестъра могат да бъдат по-стари от инструментите, които днес свързваме с тях.

Да чуем основата, а не само мелодията

В плътен оркестров откъс насочете вниманието към най-ниските гласове. Когато тубата се включи, тя може да добави тежест към акорда и да промени начина, по който чуваме останалите инструменти.

После потърсете солово изпълнение. То позволява да излезем от представата за тубата като източник единствено на масивни опорни тонове. Мелодичната линия поставя други задачи: свързване, фразиране и ясни промени в характера.

Този контраст е добър урок по ансамблово слушане. Инструментът, който рядко привлича първото ни внимание, може да определя стабилността и мащаба на общото звучене. Понякога най-същественото присъствие се разбира едва когато започнем съзнателно да го следим.