Waltz for Debby: трио, в което всеки има какво да каже
Един клубен ден може да побере повече музикални истории, отколкото един албум. На 25 юни 1961 г. триото на Бил Евънс свири във Village Vanguard в Ню Йорк. От тези изпълнения се раждат два отделни записа, които позволяват да чуем една и съща среща от различни страни.
Пет сета, два албума
Пианистът е със Скот ЛаФаро на бас и Пол Моушън на барабани. Craft Recordings описва петте следобедни и вечерни сета, от които са оформени Sunday at the Village Vanguard и Waltz for Debby. Вторият албум излиза през 1962 г.; годината на изпълнението е 1961.
Заглавната композиция е написана от Евънс за неговата племенница. Програмата включва и произведения на други автори, сред които My Foolish Heart, Some Other Time и Milestones. Това съчетание дава различни мелодични отправни точки за общия език на триото.
Басът като събеседник
Първо слушайте пианото, както вероятно бихте направили инстинктивно. После повторете една пиеса, като следвате баса. Промяната на фокуса може да разкрие съвсем различна линия през познатото изпълнение.
Барабаните заслужават същото внимание. Тяхната роля не се измерва само със силата на удара. Малките промени в плътността и акцентите влияят върху начина, по който останалите фрази дишат.
Клубната атмосфера придава на този разговор особен мащаб. Музиката не изглежда отдалечена зад стъкло, а се случва в споделено пространство. Точно затова тихите моменти могат да имат толкова голяма тежест: те изискват от слушателя да се приближи с внимание.
0 коментара
Какво мислиш за тази история?
Влез и се включи в разговора за музиката.
Разговорът започва с теб.Все още няма коментари към тази статия.