Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Soul Station: Ханк Мобли и красотата на добре разказаната фраза
За убедителен джазов албум понякога са достатъчни четирима музиканти и много добро усещане кога да оставят място един на друг. Soul Station на Ханк Мобли е такъв запис: тенор саксофонът е в центъра, но силата му зависи от разговора около него. Една февруарска сесия Записът е направен на 7 февруари 1960 г. в студиото на Ван Гелдър. До Мобли са пианистът Уинтън Кели, басистът Пол Чембърс и барабанистът Арт Блейки. Данните и програмата са публикувани в официалното издание на Blue Note. Албумът започва с Remember на Ървинг Бърлин и завършва с If I Should Lose You. Между тези два стандарта стоят четири композиции на Мобли, както обяснява материалът на лейбъла. Така чуждият репертоар оформя рамка около собствения му авторски свят. Когато спокойствието има вътрешно движение Слушайте саксофона, без да очаквате всяка фраза да завършва с ефектен жест. Интересът може да бъде в малко ритмично преместване или в начина, по който кратък мотив се връща с друга тежест. Пианото на Кели предлага отделна пътека през записа. Проследете как съпроводът се свързва със солиста и как се променя усещането, когато пианото излезе напред. Същите четирима участници могат да създадат различен баланс само чрез смяна на вниманието. Soul Station е подходящ албум за бавно запознаване с ансамбловото слушане. Първия път можете да следвате мелодиите, втория — ритъма, третия — паузите. Записът няма нужда да ви убеждава със сила, за да задържи любопитството.
Somethin’ Else: Кенънбол Адърли и Майлс Дейвис в общ кадър
Името върху обложката е на Канънбол Адърли, но до неговия алт саксофон стои тромпетът на Майлс Дейвис. Somethin' Else е чудесен повод да оставим настрана представата, че в един джазов албум всичко трябва да се върти около един-единствен център. Необичайна среща под името на Адърли Това е единственият албум на Адърли за Blue Note. По време на сесията той свири в групата на Дейвис, а тук ролите са обърнати и Майлс участва като гостуващ музикант. Издателят посочва останалите участници: Ханк Джоунс на пиано, Сам Джоунс на бас и Арт Блейки на барабани. Оригиналната програма съдържа пет пиеси. Сред тях са Autumn Leaves, Love for Sale, заглавната композиция, One for Daddy-O и Dancing in the Dark. Познатият песенен материал дава ясна отправна точка, но същинското приключение започва след излагането на темата. Два различни начина да кажеш едно изречение В Autumn Leaves насочете вниманието си към разликата между саксофона и тромпета. Не е нужно да решавате кой е по-впечатляващ. По-полезно е да чуете как тембърът и дължината на фразата променят характера на една и съща музикална среда. После следете пианото зад духовите инструменти. Кратките намеси могат да свържат две идеи или да оставят въпрос отворен. Басът и барабаните също участват в тази подредба на пространството. Албумът напомня, че силният ансамбъл не изисква всички да говорят еднакво. Общият език позволява различията да се чуват по-добре. Именно те правят познатите мелодии интересни отново, без да е нужно да бъдат скрити зад сложност.
Moanin’: Арт Блейки и силата на музикалния отговор
Понякога една композиция става толкова разпознаваема, че преименува целия албум в паметта на публиката. Такава е историята на Moanin' на Арт Блейки и Jazz Messengers: пиано мотивът от началото постепенно се превръща в име на цялата среща. Когато първата пиеса дава заглавието Според Blue Note записаният през 1958 г. албум първоначално носи името на групата. Популярността на откриващата композиция на пианиста Боби Тимънс налага заглавието, с което го познаваме днес. До барабаниста Блейки са тромпетистът Лий Морган, тенор саксофонистът Бени Голсън, Тимънс и басистът Джими Мерит. Официалното издание включва също Along Came Betty и Blues March, написани от Голсън, както и The Drum Thunder Suite. Барабаните като двигател на разговора Лесно е да останем при мелодията на Moanin'. Следващото слушане обаче може да бъде посветено на Блейки: кога подкрепя фразата, кога я подканва напред и кога оставя пространство. Ритъмът не е просто фон, върху който останалите изпълняват сола. Сравнете спокойствието на отделни моменти с по-отчетливото движение в Blues March. Една и съща група променя характера си чрез акцентите, без да губи общия си почерк. Точно това прави албума удобен вход към малките джазови състави. Най-интересна е връзката между запомнящата се тема и свободата след нея. Познатото начало осигурява опора, а импровизациите отварят нови посоки. Така записът може едновременно да бъде достъпен при първата среща и да разкрива нови подробности много по-късно.