Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Sarah Vaughan: срещата на един глас с тромпета на Клифърд Браун
Певецът в джаз ансамбъл може да бъде не само разказвач, а и равностоен инструментален глас. Срещата на Сара Вон с Клифърд Браун е добър пример: вокалът и тромпетът имат различен материален звук, но споделят свободата да огъват мелодията. Защо албумът носи две имена Записът за EmArcy първоначално е озаглавен просто Sarah Vaughan. По-късно е преиздаван като Sarah Vaughan with Clifford Brown, за да се подчертае участието на тромпетиста. Каталогът на Verve посочва още Хърби Ман на флейта и Пол Куинишет на тенор саксофон. Материалът от 1954 г. включва стандарти като Lullaby of Birdland, April in Paris, Embraceable You и September Song. Представянето на архивното преиздание го определя като единственото албумно сътрудничество на Вон с Браун. Фразата има повече от един възможен край Вниманието лесно отива към силата и диапазона на гласа, но по-фините решения са също толкова интересни. Кога Вон задържа тон? Кога започва фразата малко по-късно, отколкото очакваме? Как тромпетът отговаря, без да повтаря буквално? Чуйте една бавна композиция, след което се върнете към Lullaby of Birdland. Промяната на темпото прави различни детайли видими за ухото. В бавната песен изпъква устойчивостта на тона; в по-подвижната — лекотата на преходите. Този албум позволява да чуем виртуозността като форма на общуване. Техниката е впечатляваща, но не стои отделно от песента. Тя помага на изпълнителите да намерят нов акцент в познат материал и да го предадат един на друг.
Ella and Louis: два различни гласа в един разговор
Два гласа могат да си подхождат именно защото не си приличат. В Ella and Louis контрастът между Ела Фицджералд и Луис Армстронг е двигател на разговора. Едната линия се разгръща гладко, другата носи грапава, веднага разпознаваема повърхност. Малък състав зад големите имена Албумът е записан през август 1956 г. в Лос Анджелис за Verve, с продуцент Норман Гранц. На пиано е Оскар Питърсън, на китара — Хърб Елис, на бас — Рей Браун, а на барабани — Бъди Рич. Армстронг участва и с тромпет. Тези кредити са публикувани в издателската история на записа. Програмата включва единайсет песни, сред които Cheek to Cheek, Moonlight in Vermont, The Nearness of You и April in Paris. Познатият репертоар дава възможност вниманието да се насочи към изпълнението: как музикантите произнасят, изчакват и отговарят. Дуетът като умение да слушаш Опитайте да следите момента, в който единият глас отстъпва на другия. Преходът не е просто смяна на изпълнител. Той може да промени характера на цялата фраза, сякаш една и съща мисъл е разказана от различен събеседник. Инструменталният състав също е част от този разговор. Пианото не е задължително винаги отпред, въпреки виртуозността на Питърсън; китарата и басът поддържат усещането за общо дишане. Когато тромпетът се появи, той може да се чуе като още един глас. Топлотата на албума не изисква да си представяме недокументирани истории от студиото. Тя е в самия запис — в разликите между тембрите, в свободата на фразирането и в начина, по който всеки изпълнител оставя място за следващия.