Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
DX7: цифровият синтезатор, който остави следа в осемдесетте
Музикалните технологии понякога сменят епохата и с външния си вид. При Yamaha DX7 редиците големи въртящи регулатори отстъпват място на плоски бутони и дисплей. Представеният през 1983 г. инструмент показва различна представа за това как музикантът избира и управлява звук. Цифровият подход става видим Дизайнерският архив на Yamaha описва DX7 като цифров синтезатор с FM звуков генератор. Екипът търси ясна визуална разлика спрямо аналоговите инструменти с многобройни регулатори. Мембранните бутони, LCD дисплеят и изборът на предварителни настройки са част от тази концепция. Зелените означения върху тъмния корпус също са съзнателно решение. Дизайнерите ги наричат DX Green и ги използват, за да направят групите функции по-видими. Тук цветът не е просто украса: той участва в начина, по който сложният инструмент се представя на човека пред клавиатурата. Звукът и управлението вървят заедно Интересно е да сравниш две ситуации: въртиш регулатор и търсиш тембър, или избираш запазена настройка и започваш да свириш. Те насърчават различен работен ритъм. Нито една не отменя въображението, но всяка поставя различни решения на преден план. Когато се върнеш към музика от осемдесетте, слушай клавишните партии като самостоятелни персонажи. Дали звукът има остро начало? Как се изменя, докато нотата продължава? Не е необходимо да разпознаеш точния модел във всеки запис. По-интересно е да забележиш как избраният тембър насочва мелодията и как един нов начин на управление може да отвори нов навик за композиране.
Акордеонът: оркестър, който диша между две ръце
При акордеона движението е част от спектакъла: двете ръце се раздалечават, после се приближават, а между тях инструментът сякаш диша. Зад този образ стои напълно конкретен механизъм. Мехът движи въздуха Мехът подава въздух към метални езичета, които вибрират и произвеждат звук. Клавишите и бутоните определят кои тонове ще прозвучат. Hohner показва отделните части чрез свой учебен модел: мелодичната страна, басовите бутони и въздушния бутон, който позволява движение на меха без тон. Това обяснява защо изпълнителят управлява едновременно мелодия, съпровод и въздушен поток. Клавиатурата може да прилича на пиано, но начинът на образуване на звука е друг. Не всички акордеони работят еднакво Акордеон на Alexandre Père & Fils от 1850–1855 г. в Metropolitan Museum има 24 седефени клавиша. При този конкретен инструмент всеки дава различен тон според посоката на меха. Това е характеристика на неговата система, а не правило за всички акордеони. Музейният предмет напомня и колко разнообразно е изглеждало това семейство още през XIX век. Богатата украса е част от историята на производството, но музикалната същност остава в съчетанието между въздух и езичета. В изпълнение следете дългата фраза: къде нараства, къде омеква, къде сякаш поема нов дъх. Именно там видимото движение на меха се превръща в изразителност. Акордеонът може да събере много гласове, но най-човешкото в него често е начинът, по който ги свързва.