Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Вибрафонът: металният блясък, който влезе в джаза
Вибрафонът има метален блясък, който може да остане във въздуха дълго след удара. Тъкмо продължението на звука е толкова важно, колкото и неговото начало: изпълнителят трябва да реши кои тонове да остави да се срещнат. Пластини, тръби и въртящи се дискове Инструментът използва настроени алуминиеви пластини, под които има резонаторни тръби. При модели с мотор въртящи се дискове в горната част на тръбите създават характерното пулсиране. Yamaha описва тези елементи и педала, с който се управлява заглушаването. Вибрафонът присъства и в джазови записи с необичаен ансамблов баланс. Например Боби Хътчерсън свири на него в Out to Lunch! на Ерик Долфи, документиран от Blue Note. Как да слушаме отзвука Изберете бавен откъс и следете как следващият тон влиза в остатъка от предишния. Ако звученето бъде спряно по-рано, фразата ще изглежда по-ясно разделена; ако бъде оставено, се появява друга плътност. После насочете внимание към взаимодействието с баса и барабаните. Вибрафонът може да добавя и ритмичен контур, и хармоничен цвят. Тези роли често съществуват едновременно. Не очаквайте винаги еднакво „вибриращо“ звучене. Различните настройки и изпълнителски решения могат да променят характера му. Най-полезният въпрос е как конкретният звук участва в конкретната музика. Така инструментът се разкрива като изкуство на продължителността: кога да започне тонът, колко дълго да остане и с кои други тонове да сподели пространството.
Out to Lunch!: Ерик Долфи отваря различна врата към джаза
Какво се случва, когато мястото на обичайното пиано бъде заето от вибрафон, а водещият музикант сменя три различни духови инструмента? Out to Lunch! на Ерик Долфи създава звуков свят, който може да бъде едновременно прозрачен, рязък и изпълнен с неочаквани цветове. Петима музиканти, необичаен баланс Сесията е на 25 февруари 1964 г. в студиото на Ван Гелдър. Долфи свири на алт саксофон, флейта и баскларинет. До него са Фреди Хъбард на тромпет, Боби Хътчерсън на вибрафон, Ричард Дейвис на бас и осемнайсетгодишният тогава барабанист Тони Уилямс. Това е описано в историята на Blue Note. Всичките пет композиции са на Долфи. Hat and Beard е посветена на Телониъс Монк, а Gazzelloni носи името на флейтиста Северино Гадзелони. Албумът е единственият му като лидер за Blue Note. Тишината между ударите Започнете с тембъра на вибрафона. Той оставя звук, който продължава да живее след удара, и така пространството между фразите се усеща по особен начин. Слушайте как духовите инструменти пресичат това пространство. Смяната на инструмента при Долфи също променя перспективата. Вместо да търсите един постоянен „главен глас“, приемете различните тембри като различни гледни точки към общата музикална среда. При този запис несигурността може да бъде част от удоволствието. Ако ритъмът ви изненада, не бързайте да го подреждате насила. Следете как музикантите реагират един на друг. Постепенно необичайното започва да звучи като последователен разговор, чиито правила се учат чрез слушане.