Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Вокодерът: как гласът се срещна със синтезатора
Синтезаторът сякаш произнася думи, но гласът не звучи просто като човек с добавен ефект. Вокодерът съчетава два сигнала по специфичен начин. Именно тази среща между артикулация и инструментален тон стои зад много от познатите „говорещи“ електронни звуци. Единият сигнал носи характера на другия В ръководството на Korg вокодерът анализира честотните характеристики на модулиращ сигнал — често човешки глас. Тази информация се използва за филтриране на носещ сигнал, например звук от синтезатор. Получава се инструментален тембър с вокален характер. Конкретният microKORG2 използва шестнадесет честотни ленти. Производителят описва как измененията в отделните области на микрофонния сигнал управляват съответни филтри за носещия звук. В същото ръководство коригирането на вокалната височина и хармонизаторът са отделни функции, което помага да не смесваме различните видове обработка. Думите и тоновете могат да имат различни роли Когато слушаш вокодерен откъс, обърни внимание едновременно на ритъма на сричките и на музикалната височина. Артикулацията може да носи човешкия жест, докато инструменталният материал придава друг цвят. Точно напрежението между познатото и необичайното прави ефекта толкова изразителен. За собствен експеримент започни с кратка, ясно изговорена фраза и прост акорд. След това промени само едното. Така можеш да разбереш коя част оформя ритъма и коя — тембъра. Не е нужно резултатът да бъде максимално „роботски“. Понякога най-интересната употреба е тази, в която думите остават близки, а около тях се появява нов музикален персонаж.
Ерху: две струни и цял свят от изразителност
Две струни са достатъчни, за да се създаде богат музикален свят. Ерху показва това с малко тяло, дълъг гриф и лък, чиито косми минават между струните. Малък резонатор, отчетлив глас Metropolitan Museum описва ерху като инструмент, свирен вертикално, с лявата ръка върху струните и дясната върху лъка. Обичайният резонатор е кръгъл или шестоъгълен и има мембрана от змийска кожа. Музейният пример от XIX век е с различен, наподобяващ пясъчен часовник корпус. Този детайл е полезно напомняне, че историческите инструменти невинаги съвпадат с формата, която днес разпознаваме най-лесно. Не броят на струните определя изразителността Ерху се използва в традиционни състави, съвременни оркестри и солови изпълнения. Малкият брой струни не означава малък музикален речник. Продължителността на движението с лъка, промяната на височината и оформянето на началото на тона дават различни възможности за фразиране. Когато слушате, обърнете внимание как един тон се свързва със следващия. Има ли ясно прекъсване, или мелодията преминава плавно? Къде лъкът създава акцент? Такива подробности помагат да се чуе изпълнителският избор, без всичко да се обяснява с общото определение „екзотичен звук“. Инструментът заслужава да бъде възприеман като собствен музикален глас. Неговата форма е отправна точка, но истинската сложност се разкрива в малките промени вътре във фразата. Именно там две струни могат да звучат като много повече от две възможности.
Хармониката: колко музика се побира в един джоб
Хармониката е достатъчно малка за джоб, но един продължителен тон може да звучи като цяла история. Причината не е само в избраната нота. Важен е начинът, по който изпълнителят я оформя с въздуха. Две посоки, различни тонове При обичайната десетотворна диатонична хармоника каналите съдържат езичета за издишване и вдишване. Въздухът кара съответното езиче да вибрира. Музикантът Стив Бейкър обяснява механизма в платформата на Hohner, включително взаимодействието между двете езичета при извиване на тона. Техниката bending позволява понижаване на определени тонове чрез промяна на условията в устната кухина и въздушния поток. Това не е просто по-силно духане. Именно плавното движение на височината създава част от характерната вокална изразителност. Подредба, създадена и за акорди Нотите в системата Richter не са разположени като равномерна клавиатура. Hohner посочва, че при стандартната настройка вторият отвор на вдишване и третият на издишване дават еднакъв тон. Подредбата е свързана с възможността за акордов съпровод. Тези особености се отнасят до конкретния тип хармоника. Другите системи имат свои решения и възможности. Малкият размер не означава, че всички инструменти под общото име са еднакви. Когато слушате соло, проследете преходите между нотите. Дали тонът започва направо, или се приближава постепенно към целта? Дали завършва рязко, или се отпуска надолу? В тези движения хармониката най-ясно напомня глас, който разказва без думи.
Тимпаните: барабани, които могат да пеят точни тонове
Тимпаните не са просто големи барабани за силни кулминации. Те имат определена височина на тона и могат да участват в хармонията. Затова изпълнителят следи не само ритъма, но и настройката. Мембрана, котел и педал При педалния тимпан движението на крака променя опъването на мембраната. По-голямото напрежение повишава тона, а отпускането го понижава. Техническото ръководство на Yamaha описва този механизъм и ролята на котела за ясното усещане за височина. Съществуват и инструменти с ръчно настройване. Педалната конструкция позволява по-бързи промени и оставя ръцете свободни за свирене. Това е практическо предимство, когато музиката изисква смяна на тоновете в движение. Да чуем повече от удара В оркестров запис проследете какво остава след първия удар. Тонът има продължение и може да се свърже с ниските инструменти около него. Не всяка намеса е отделен шумов акцент. После обърнете внимание на по-тихите моменти. Дори сдържаният тимпанен звук може да създаде очакване или да промени напрежението под мелодията. Ефектът не зависи единствено от силата. На концерт наблюдавайте движението между различните тимпани и работата на краката. Изпълнителят подготвя следващата височина, докато следи диригента и общия ансамбъл. Така инструментът разкрива своята двойна природа: той е ударен по начина на звукоизвличане, но участва и в света на определените тонове. Именно тази връзка му дава толкова силно място в оркестровата драматургия.
Обой: защо оркестърът се настройва по този глас
Преди оркестърът да започне, един глас обикновено дава тона за настройване. Това е обоят. Познатият ритуал има практическа причина и разкрива нещо важно за устройството на този инструмент. Две пластинки и ясно различим звук Обойното езиче е двойно: две тънки тръстикови пластинки са поставени една срещу друга и оставят тесен отвор за въздуха. При свирене те бързо отварят и затварят този отвор. Принципът е описан в техническото ръководство на Yamaha. Обикновено обоят подава ла, по което останалите се настройват. Обяснението на производителя посочва отчетливия тембър и сравнително трудното бързо коригиране на настройката на самия обой. Това не означава, че той е недосегаем за температурата и влажността. Ритуалът като начало на общото слушане На следващ концерт обърнете внимание на този кратък момент. Първо има отделен ориентир, после много инструменти търсят обща височина. Преди първата музикална фраза ансамбълът вече извършва съвместна работа. В самото произведение потърсете обойно соло. Сравнете ясния му контур с околните дървени духови. Не е необходимо да познавате всеки инструмент, за да започнете да разпознавате различните им начини на „говорене“. Когато научим какво стои зад привичния жест, концертът става по-богато преживяване. Настройването вече не е случаен шум преди музиката, а видим и чуваем знак за вниманието, чрез което много отделни гласове се превръщат в един ансамбъл.
Тромбонът: когато движението се превръща във височина на тона
При тромбона промяната на височината се вижда. Изпълнителят движи плъзгача и така променя дължината на въздушния път. Това превръща жеста в ясна част от образа на инструмента, но зад него има повече възможности от просто „напред“ и „назад“. Седем позиции, много повече тонове Обичайният плъзгач има седем основни позиции, като първата е най-близо до изпълнителя. По тръбата няма маркировки за тях. Ръководството на Yamaha подчертава, че една позиция позволява няколко различни тона според начина на звукоизвличане. Следователно височината зависи от съчетанието между положението на плъзгача и контрола на устните и въздуха. При модели с допълнителни клапани връзките между позициите могат да се променят, както показва обяснението за басовите разновидности. Движение, което трябва да остане точно Наблюдавайте изпълнение на бавна мелодия. Ръката се движи свободно, но резултатът трябва да бъде точна последователност от височини. Липсата на фиксирани деления не означава липса на прецизност. После чуйте откъс с плавно плъзгане между тоновете. Същият механизъм, който изисква дисциплина за чиста интонация, позволява и характерен изразителен ефект. Не свеждайте тромбона само до този ефект. В оркестрова група той може да добавя тежест и цвят, а като солист — да развива дълга мелодична линия. Видимото движение е само най-лесно забележимата част от много по-богат музикален контрол.