Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Ерху: две струни и цял свят от изразителност
Две струни са достатъчни, за да се създаде богат музикален свят. Ерху показва това с малко тяло, дълъг гриф и лък, чиито косми минават между струните. Малък резонатор, отчетлив глас Metropolitan Museum описва ерху като инструмент, свирен вертикално, с лявата ръка върху струните и дясната върху лъка. Обичайният резонатор е кръгъл или шестоъгълен и има мембрана от змийска кожа. Музейният пример от XIX век е с различен, наподобяващ пясъчен часовник корпус. Този детайл е полезно напомняне, че историческите инструменти невинаги съвпадат с формата, която днес разпознаваме най-лесно. Не броят на струните определя изразителността Ерху се използва в традиционни състави, съвременни оркестри и солови изпълнения. Малкият брой струни не означава малък музикален речник. Продължителността на движението с лъка, промяната на височината и оформянето на началото на тона дават различни възможности за фразиране. Когато слушате, обърнете внимание как един тон се свързва със следващия. Има ли ясно прекъсване, или мелодията преминава плавно? Къде лъкът създава акцент? Такива подробности помагат да се чуе изпълнителският избор, без всичко да се обяснява с общото определение „екзотичен звук“. Инструментът заслужава да бъде възприеман като собствен музикален глас. Неговата форма е отправна точка, но истинската сложност се разкрива в малките промени вътре във фразата. Именно там две струни могат да звучат като много повече от две възможности.
Хармониката: колко музика се побира в един джоб
Хармониката е достатъчно малка за джоб, но един продължителен тон може да звучи като цяла история. Причината не е само в избраната нота. Важен е начинът, по който изпълнителят я оформя с въздуха. Две посоки, различни тонове При обичайната десетотворна диатонична хармоника каналите съдържат езичета за издишване и вдишване. Въздухът кара съответното езиче да вибрира. Музикантът Стив Бейкър обяснява механизма в платформата на Hohner, включително взаимодействието между двете езичета при извиване на тона. Техниката bending позволява понижаване на определени тонове чрез промяна на условията в устната кухина и въздушния поток. Това не е просто по-силно духане. Именно плавното движение на височината създава част от характерната вокална изразителност. Подредба, създадена и за акорди Нотите в системата Richter не са разположени като равномерна клавиатура. Hohner посочва, че при стандартната настройка вторият отвор на вдишване и третият на издишване дават еднакъв тон. Подредбата е свързана с възможността за акордов съпровод. Тези особености се отнасят до конкретния тип хармоника. Другите системи имат свои решения и възможности. Малкият размер не означава, че всички инструменти под общото име са еднакви. Когато слушате соло, проследете преходите между нотите. Дали тонът започва направо, или се приближава постепенно към целта? Дали завършва рязко, или се отпуска надолу? В тези движения хармониката най-ясно напомня глас, който разказва без думи.
Тромбонът: когато движението се превръща във височина на тона
При тромбона промяната на височината се вижда. Изпълнителят движи плъзгача и така променя дължината на въздушния път. Това превръща жеста в ясна част от образа на инструмента, но зад него има повече възможности от просто „напред“ и „назад“. Седем позиции, много повече тонове Обичайният плъзгач има седем основни позиции, като първата е най-близо до изпълнителя. По тръбата няма маркировки за тях. Ръководството на Yamaha подчертава, че една позиция позволява няколко различни тона според начина на звукоизвличане. Следователно височината зависи от съчетанието между положението на плъзгача и контрола на устните и въздуха. При модели с допълнителни клапани връзките между позициите могат да се променят, както показва обяснението за басовите разновидности. Движение, което трябва да остане точно Наблюдавайте изпълнение на бавна мелодия. Ръката се движи свободно, но резултатът трябва да бъде точна последователност от височини. Липсата на фиксирани деления не означава липса на прецизност. После чуйте откъс с плавно плъзгане между тоновете. Същият механизъм, който изисква дисциплина за чиста интонация, позволява и характерен изразителен ефект. Не свеждайте тромбона само до този ефект. В оркестрова група той може да добавя тежест и цвят, а като солист — да развива дълга мелодична линия. Видимото движение е само най-лесно забележимата част от много по-богат музикален контрол.
Флейтата: музика от ръба на въздуха
Флейтата няма езиче, което да трепти в мундщука. Звукът започва там, където струята въздух среща ръба на отвора. На пръв поглед това е прост принцип, но управлението му изисква изключителна точност. Ръбът, който създава трептене Yamaha описва как въздухът, насочен към ръба на отвора в главата, взаимодейства с трептенията във вътрешността на тръбата. При напречната флейта устните оформят струята; при блокфлейтата това прави въздушният канал. Главата на съвременната флейта не е идеално цилиндрична. Нейната форма и обработката на отвора са част от акустичния замисъл. Видимата метална тръба крие прецизно изчислени и изработени детайли. Когато дъхът стане фраза В солов запис следете не само височината на тоновете, а и тяхната плътност. Една линия може да звучи въздушно и отдалечено, друга — ясно очертана и близка. Това променя емоционалното впечатление от мелодията. Паузите също заслужават внимание. При духов инструмент те могат да бъдат едновременно музикално решение и част от физическото дишане. Добре оформената фраза превръща тази необходимост в естествено движение. Сравнете флейта сама и флейта в оркестъра. В общото звучене тя може да подчертае горна линия или да добави светлина към друг инструмент. Не винаги най-важната роля е най-силната. Познаването на принципа на звукоизвличане прави този деликатен контрол по-разбираем. Зад привидната лекота стои непрекъснато взаимодействие между дъх, устни, въздух и тръба.
Кларинетът: как едно малко езиче създава голям глас
Сред сложната система от клапи на кларинета най-важният източник на движение е съвсем малък: тънко езиче, закрепено към мундщука. То превръща дъха в трептене, а останалият инструмент оформя това трептене в музикален тон. Езичето и въздушният стълб Кларинетът използва единично езиче, подобно на саксофона. Ръководството на Yamaha обяснява и ролята на буренцето — частта непосредствено под мундщука. Чрез леко изтегляне на тази част може да се увеличи дължината на инструмента и да се понижи настройката. Температурата също има значение: когато духовият инструмент се затопли при свирене, височината може да се промени. Затова настройването е работа със състоянието на инструмента в конкретния момент. Един глас с много лица При слушане на кларинет обърнете внимание колко различно може да се усеща той в ниския и високия регистър. Мелодията не просто се изкачва; понякога сякаш сменя осветлението си. Следете и началото на фразите. Ясното отделяне на тоновете и плавното им свързване създават различен характер дори върху еднакъв музикален материал. Така дишането и артикулацията участват в смисъла на изпълнението. Ако сравнявате солов запис с оркестров откъс, потърсете момента, в който кларинетът излиза от общата звучност. Понякога присъствието му е ясно, друг път се усеща като промяна на цвета. Точно този диапазон от роли прави инструмента интересен. Малкото езиче не произвежда един неизменен ефект, а отваря възможност за множество различни музикални жестове.
Untrue: нощният град между ритъма и ехото
В Untrue човешкият глас често е едновременно близък и неуловим. Чуваме фраза, но тя може да се разпадне на откъси, да смени височината си и да се върне като различно емоционално присъствие. Какво казва самият автор В интервюто си с Марк Фишър за The Wire Burial обяснява значението на вокалните фрагменти в джънгъл и гараж записите, с които е израснал. Той описва как изрязва части от акапели, пренарежда ги и променя височината им. Разказва също, че изоставя по-мрачен набор композиции, за да направи втория си албум по-топъл. Това свидетелство е полезна поправка на лесното определение „само мрачна музика“. Напрежението и утехата могат да присъстват едновременно. Не е необходимо слушателят да избира едното и да игнорира другото. Ритъм, който оставя място Изданието на Hyperdub включва Archangel, Ghost Hardware, Etched Headplate и Shell of Light, редом с по-кратки атмосферни части. Чуйте как тези отклонения променят усещането за време между по-ритмичните композиции. В Archangel следете не само ударите, а и разстоянието между тях. Вокалните откъси могат да изглеждат като основната мелодия, докато перкусията очертава неравен маршрут около нея. Така композицията запазва движение, без да звучи като механично повтаряща се решетка. Нощният град е подходяща слушателска асоциация, но не е задължителен декор. Албумът може да бъде чут и като работа с човешко присъствие: частично разпознат глас, който се появява за миг сред шума. Именно тази недоизказаност оставя място за собствената история на слушателя.