Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Акустичната китара: защо дървената кутия е част от музиката
Една струна може да трепти почти незабележимо. Поставена върху акустична китара, тя изпълва стаята. Между тези две ситуации стои цял инструмент, в който дървото и въздухът участват в създаването на звука. Тялото също свири Вибрациите преминават през мостчето към горната дъска, а оттам се включват останалите части на корпуса и въздухът в него. Yamaha описва този път на енергията като основа на акустичния звук. Отворът е важен, но китарата не е просто кутия, от която музиката излиза през една дупка. Затова горната дъска има толкова съществена роля. Тя трябва да реагира на движенията на струните, като същевременно е част от устойчива конструкция. Формата на корпуса, използваните материали и начинът на изработка участват в общия резултат. Един инструмент, различни гласове За слушателя най-интересна е промяната между първия удар и затихването. Началото може да е отчетливо и ритмично, а след него да остане меко звънтене. Именно тази последователност прави китарата способна да носи едновременно пулс и мелодия. При следващ акустичен запис обърнете внимание на паузата след акорда. Чуват ли се отделните струни? Колко дълго остава общият звук? Певецът влиза ли върху него или изчаква да затихне? Такива подробности често разкриват аранжимента по-добре от броенето на акордите. Акустичната китара изглежда проста, защото почти всичко важно е видимо. Но взаимодействието между тези части е причината два привидно сходни инструмента да предлагат различно усещане под пръстите и различно присъствие в песента.
Вибрафонът: металният блясък, който влезе в джаза
Вибрафонът има метален блясък, който може да остане във въздуха дълго след удара. Тъкмо продължението на звука е толкова важно, колкото и неговото начало: изпълнителят трябва да реши кои тонове да остави да се срещнат. Пластини, тръби и въртящи се дискове Инструментът използва настроени алуминиеви пластини, под които има резонаторни тръби. При модели с мотор въртящи се дискове в горната част на тръбите създават характерното пулсиране. Yamaha описва тези елементи и педала, с който се управлява заглушаването. Вибрафонът присъства и в джазови записи с необичаен ансамблов баланс. Например Боби Хътчерсън свири на него в Out to Lunch! на Ерик Долфи, документиран от Blue Note. Как да слушаме отзвука Изберете бавен откъс и следете как следващият тон влиза в остатъка от предишния. Ако звученето бъде спряно по-рано, фразата ще изглежда по-ясно разделена; ако бъде оставено, се появява друга плътност. После насочете внимание към взаимодействието с баса и барабаните. Вибрафонът може да добавя и ритмичен контур, и хармоничен цвят. Тези роли често съществуват едновременно. Не очаквайте винаги еднакво „вибриращо“ звучене. Различните настройки и изпълнителски решения могат да променят характера му. Най-полезният въпрос е как конкретният звук участва в конкретната музика. Така инструментът се разкрива като изкуство на продължителността: кога да започне тонът, колко дълго да остане и с кои други тонове да сподели пространството.
Тайната на цигулката започва в дървото и въздуха
Струната започва движението, но цигулката звучи чрез цялото си тяло. Между лъка и въздуха в залата има верига от малки детайли, всеки от които участва в крайния тембър. Пътят на трептенето Мостчето, върху което лежат струните, предава тяхното движение към горната дъска. Вътре в корпуса се намира душичката — малко дървено стълбче между горната и долната дъска. Yamaha описва как тя пренася трептенията и едновременно подпомага устойчивостта на конструкцията. Под горната дъска има и басова греда. Заедно с корпуса, мостчето и струните тези части образуват взаимосвързана система. Затова цигулката не може да бъде разбрана просто като четири струни, прикрепени към красива дървена кутия. Един инструмент, различни начини на говорене Когато слушате солова цигулка, обърнете внимание на началото на всеки тон. Някои фрази започват меко, други имат по-ясна атака. Този контраст може да промени характера на мелодията, дори когато височините остават същите. После сравнете соловия звук с група цигулки в оркестър. Единичният тембър позволява да се чуят повече индивидуални подробности, а съвместното свирене създава друга плътност и движение. Знанието за устройството насочва вниманието към нещо съществено: инструментът не е пасивен съд за музиката. Неговите материали, форма и настройка участват в отговора на всяко движение на изпълнителя. Красивият тон се ражда от връзката между умение и внимателно изработена конструкция, а не от един-единствен „тайнствен“ елемент.