Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Удът: къс гриф, дълга музикална памет
Къс гриф, широко крушовидно тяло и закръглен гръб: удът се разпознава още преди първия тон. В тази форма се събира история на майсторство и движение между музикални култури. Дървени ивици, общ резонанс Metropolitan Museum описва уда на Абдо Джордж Нахат от 1925 г. като късогрифа лютня с изпъкнал гръб, изграден от тънки дървени ивици. Инструментът е сирийски и принадлежи към семейството на дърпаните струнни без прагчета. Музеят проследява връзката му с барбата и разпространението на уда в Близкия изток и Северна Африка. Пренасянето му в Испания е част от историята, водеща към европейската лютня. Така познатите музикални семейства се оказват свързани през далечни географски пространства. Как да чуем линията Липсата на прагчета оставя на пръстите непосредственото определяне на мястото на тона. За слушателя това е покана да обърне внимание на движението между височините, а не само на отделните ноти. В солово изпълнение проследете редуването на кратки фигури и по-дълги паузи. Кога една фраза звучи завършена? Кога следващият тон променя смисъла ѝ? Подобно слушане не изисква предварително познаване на цялата музикална система. Удът може да впечатли с виртуозност, но също и с много малко събития. Един внимателно оформен тон е достатъчен да покаже връзката между ръка, струна и корпус. А историческият предмет от Дамаск напомня, че зад тази непосредственост стоят конкретни майстори, материали и поколения музиканти.
Мандолината: защо струните вървят по двойки
Мандолината изглежда като малък инструмент, но под пръстите има повече струни, отколкото подсказва първият поглед. Типичната подредба е в четири двойки — важна част от нейния характер. Осем струни, четири групи Неаполитанската мандолина на Антониус Винача от 1781 г. в Metropolitan Museum има осем струни в четири двойни групи. Настройката следва тоновете на цигулката: сол, ре, ла и ми. Близостта е в подредбата на височините, а не в начина на извличане на звука. Двойките са видими още при поглед към мостчето и ключовете. Те превръщат привидно малката повърхност в внимателно организирана система. Историческият пример показва и характерния изпъкнал гръб на този тип мандолина. Формата не остава неподвижна В същия музей се пази мандолина на Орвил Гибсън от 1898 г. Тя използва извити горна и задна дъска, свързани с подхода при цигулковите инструменти, както и подвижно мостче и отделен струнник. Двата предмета показват защо общото име не означава една-единствена форма. Майсторите търсят различни решения за корпус, проекция и удобство, като запазват разпознаваемата идея на инструмента. В запис мандолината може да се чуе като отчетлив ритмичен акцент или като линия, която трепти над останалите гласове. Проследете дали изпълнителят оставя тоновете да затихват, или ги подновява с бързи движения. Тогава осемте струни престават да бъдат любопитна цифра и се превръщат в част от музикалния разказ.