Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Tracy Chapman: дебютът, в който тихият глас носи големи истории
Понякога тихото присъствие успява да спре повече шум от най-силния аранжимент. Едноименният дебют на Трейси Чапман предлага песни, в които вниманието естествено се насочва към гласа и разказа. Големият му успех започва през година, изпълнена с много различни поп образи. Дебютът и срещата с огромна публика Rhino датира издаването на 5 април 1988 г. Сред ключовите песни са „Fast Car“, „Talkin’ Bout a Revolution“ и „Baby Can I Hold You“. През юни Чапман участва в концерта за седемдесетгодишнината на Нелсън Мандела на стадион „Уембли“. В официалното съобщение за преизданието е посочен оригиналният продуцент Дейвид Кершенбаум. Албумът съдържа единадесет песни. Тази компактна рамка е добра отправна точка за слушане отвъд най-познатия сингъл. Историята има нужда от време Чуй „Fast Car“ като разказ, вместо само като поредица от познати музикални моменти. Как началото подготвя очакването? Кога една повторена фраза започва да носи различна тежест? Не е нужно да цитираме текста, за да забележим развитието на гледната точка. После продължи с друга песен от дебюта и сравни начина на обръщение към слушателя. При такова изпълнение сдържаността не означава липса на сила. Тя може да остави достатъчно пространство, за да си представим хората и ситуациите сами. Албумът напомня, че голямата музикална история не винаги започва с голям жест. Понякога е достатъчен глас, който знае какво иска да разкаже, и песен, която му дава време.
The Shape of Jazz to Come: свободата започва от мелодията
Заглавието The Shape of Jazz to Come звучи като смело обещание. При Орнет Коулман обаче провокацията не се изчерпва с думите върху обложката. Музиката поставя въпроса какво се случва, когато мелодията получи повече свобода от предварително очаквания хармоничен маршрут. Нов език през 1959 година Това е дебютът на Коулман за Atlantic, издаден през 1959 г. — не първият албум в цялата му кариера. Представянето на Rhino посочва шест негови композиции и откроява Lonely Woman. Сред партньорите му са корнетистът Дон Чери и басистът Чарли Хейдън. Официалният текст описва подход, при който мелодичното движение и импровизацията получават предимство пред обичайното следване на акордовите промени. Това не означава липса на замисъл. Свободата има собствена логика, която се разкрива чрез взаимодействието между музикантите. Как да чуем свободата Влезте в албума през Lonely Woman. Първо запомнете контура на темата, дори да не можете да назовете нито една нота. После чуйте как отделните гласове се отдалечават от него и запазват емоционалната му посока. Полезно е да спрете да оценявате всяка фраза като „правилна“ или „странна“. Вместо това следете напрежението, отговорите и паузите. Мелодията може да бъде разпознаваема, без всички движения около нея да са предвидими. Именно тази възможност прави записа интересен и извън историята на джаза. Той позволява да усетим разликата между липса на правила и създаване на нови отношения. След първоначалната изненада остава човешкият разговор между инструментите — непосредствен, уязвим и достатъчно ясен, за да поискаме още едно слушане.
Since I Left You: пощенска картичка от стотици звукови фрагменти
Може ли една колекция от намерени звуци да се усеща като непрекъснато пътешествие? Since I Left You на The Avalanches превръща този въпрос в музика. Фрагментите сменят посоката, но общото движение рядко се прекъсва. Различни години за различни пазари Дебютът излиза в Австралия през 2000 г., а във Великобритания и САЩ през 2001 г. Това разграничение е уточнено в съобщението за юбилейното издание. Оригиналната програма включва осемнайсет композиции, сред които заглавната песен, Electricity, Frontier Psychiatrist и заключителната Extra Kings. Работата със семпли е в центъра на записа. Издателската история на албума посочва например използването на материал от Holiday на Мадона в Stay Another Season. Важното е новата връзка между откъсите, а не просто разпознаването на източника. Монтажът като разказвач Чуйте как краят на една композиция подготвя началото на следващата. Понякога преходът се усеща като смяна на помещение, друг път като кратко отклонение от маршрута. Затова разбъркването на песните отнема част от удоволствието: губи се предварително подготвеното очакване. В Frontier Psychiatrist обърнете внимание на говорните фрагменти. Те могат да създават ритъм и комичен ефект, без да образуват обичаен куплет. След това върнете заглавната песен и чуйте колко различна е ролята на гласа там. Албумът предлага приятна свобода: не е нужно да познаваме всички използвани записи, за да следваме новата композиция. Източниците са част от историята, но преживяването възниква от монтажа — от това как непредвидени съседи започват да звучат така, сякаш винаги са принадлежали един на друг.
† на Justice: танцувалната музика с тежестта на китарен риф
Някои електронни записи имат тежестта на китарен усилвател, дори когато основният им език е друг. Дебютът на Justice използва точно такава плътност: ударните и басовите фигури стоят отпред, а по-мелодичните моменти пробиват през тях с ясни контури. Френското дуо и албумът от 2007 година Justice са Гаспар Оже и Ксавие дьо Росне. Техният издател Ed Banger Records описва съчетаването на електро, рок и диско и поставя Cross в 2007 г. Официалната дискография уточнява датата на оригиналното издание: 11 юни 2007 г. Знакът † е част от разпознаваемото представяне на албума, но музиката не се изчерпва с визуалния символ. По-интересно е как звукът изгражда собствена идентичност чрез плътност, контраст и кратки, настойчиви фигури. Как песните се пренареждат на сцена През 2008 г. излиза A Cross the Universe. Концертната програма включва Genesis, Phantom, D.A.N.C.E. и DVNO, като някои теми се появяват в разделени или продължени части. Това позволява да се види как студийната композиция може да стане материал за по-голяма последователност. Сравнете един познат мотив в двата контекста. В албума той трябва да работи в границите на отделната песен; на концерт може да подготви преход към следващата. Така едно и също звучене изпълнява различна драматична задача. При първо слушане не се спирайте само на силата на звука. Следете кратките отдръпвания, смяната на регистъра и момента, в който мелодията става по-ясна. Тъкмо контрастите дават на тежките участъци необходимия мащаб.
Maxinquaye: гласове, които остават близо до ухото
В Maxinquaye гласовете понякога стоят толкова близо, че музиката започва да прилича на разговор, който не е предназначен за голяма зала. Тази интимност обаче не означава мекота. Под нея често има нервен ритъм и груба звукова повърхност. Дебютът на Трики Албумът излиза на 20 февруари 1995 г. Трики, чието име е Ейдриън Тоус, работи с продуцента Марк Сондърс, а Мартина Топли-Бърд има централно вокално присъствие. Историята на записа в uDiscover Music проследява и гостуването на Алисън Голдфрап в Pumpkin. Един от най-ясните примери за преобразяване е Black Steel. Песента преработва Black Steel in the Hour of Chaos на Public Enemy, но сменя и вокалната гледна точка, и инструменталната среда. Познатият материал вече действа по друг начин, защото е поставен в различно тяло. Когато двата гласа не се сливат При слушане на Overcome следете отношенията между вокалните линии. Те могат да споделят пространство, без да се превръщат в гладък хор. Разликата между тембрите остава видима за ухото и създава напрежение дори в спокойните участъци. После сравнете с Black Steel. Контрастът показва защо определението „бавна електронна музика“ е недостатъчно за този албум. Тук има различни скорости на мисълта, различна плътност и различна степен на откритост. Не е нужно да обясняваме всеки звук чрез личната биография на автора. По-полезно е да чуем как записът организира близост и дистанция: кога вокалът изглежда почти сам и кога инструментите го притискат. Тези промени дават на Maxinquaye драматургия, която остава осезаема и без да знаем историята зад всяка композиция.
Endtroducing: албумът като колекция от нови връзки
Какво се случва, когато колекцията от плочи стане инструмент? В Endtroducing..... DJ Shadow не просто поставя откъси един след друг. Той изгражда нови отношения между ритъм, мелодия, глас и тишина, така че намерените звуци започват да принадлежат на общ свят. Дебютът от 1996 година Албумът е издаден през 1996 г. и е дебютът на DJ Shadow. Официалното юбилейно издание подчертава работата със семпли и изброява оригиналните композиции, сред които Building Steam with a Grain of Salt, Organ Donor и Midnight in a Perfect World. Зад името стои Джош Дейвис. Книгата на Елиът Уайлдър за албума е основана на разговори с него и разглежда ранните му години, отношенията с Mo'Wax и Джеймс Лавел и създаването на записа. Това е описано в представянето ѝ в сайта на музиканта. Да слушаме връзките, а не само източниците Разпознаването на семпъл може да бъде приятно откритие, но не е единственият начин да разберем музиката. По-важно е какво прави фрагментът на новото си място. Повторен пианен мотив може да стане опора; кратък гласов откъс — пауза в разказа; ударен звук — мост между две различни настроения. Започнете с Midnight in a Perfect World и следете как се променя плътността около основната фигура. После чуйте по-кратката Organ Donor. Сравнението показва, че една техника не налага един размер или една емоция. Албумът е особено подходящ за слушане като непрекъсната последователност. Преходите и кратките отклонения имат значение: те превръщат отделните находки в личен музикален маршрут, който не изисква предварително да познаваме всяка използвана плоча.