Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Out to Lunch!: Ерик Долфи отваря различна врата към джаза
Какво се случва, когато мястото на обичайното пиано бъде заето от вибрафон, а водещият музикант сменя три различни духови инструмента? Out to Lunch! на Ерик Долфи създава звуков свят, който може да бъде едновременно прозрачен, рязък и изпълнен с неочаквани цветове. Петима музиканти, необичаен баланс Сесията е на 25 февруари 1964 г. в студиото на Ван Гелдър. Долфи свири на алт саксофон, флейта и баскларинет. До него са Фреди Хъбард на тромпет, Боби Хътчерсън на вибрафон, Ричард Дейвис на бас и осемнайсетгодишният тогава барабанист Тони Уилямс. Това е описано в историята на Blue Note. Всичките пет композиции са на Долфи. Hat and Beard е посветена на Телониъс Монк, а Gazzelloni носи името на флейтиста Северино Гадзелони. Албумът е единственият му като лидер за Blue Note. Тишината между ударите Започнете с тембъра на вибрафона. Той оставя звук, който продължава да живее след удара, и така пространството между фразите се усеща по особен начин. Слушайте как духовите инструменти пресичат това пространство. Смяната на инструмента при Долфи също променя перспективата. Вместо да търсите един постоянен „главен глас“, приемете различните тембри като различни гледни точки към общата музикална среда. При този запис несигурността може да бъде част от удоволствието. Ако ритъмът ви изненада, не бързайте да го подреждате насила. Следете как музикантите реагират един на друг. Постепенно необичайното започва да звучи като последователен разговор, чиито правила се учат чрез слушане.
Somethin’ Else: Кенънбол Адърли и Майлс Дейвис в общ кадър
Името върху обложката е на Канънбол Адърли, но до неговия алт саксофон стои тромпетът на Майлс Дейвис. Somethin' Else е чудесен повод да оставим настрана представата, че в един джазов албум всичко трябва да се върти около един-единствен център. Необичайна среща под името на Адърли Това е единственият албум на Адърли за Blue Note. По време на сесията той свири в групата на Дейвис, а тук ролите са обърнати и Майлс участва като гостуващ музикант. Издателят посочва останалите участници: Ханк Джоунс на пиано, Сам Джоунс на бас и Арт Блейки на барабани. Оригиналната програма съдържа пет пиеси. Сред тях са Autumn Leaves, Love for Sale, заглавната композиция, One for Daddy-O и Dancing in the Dark. Познатият песенен материал дава ясна отправна точка, но същинското приключение започва след излагането на темата. Два различни начина да кажеш едно изречение В Autumn Leaves насочете вниманието си към разликата между саксофона и тромпета. Не е нужно да решавате кой е по-впечатляващ. По-полезно е да чуете как тембърът и дължината на фразата променят характера на една и съща музикална среда. После следете пианото зад духовите инструменти. Кратките намеси могат да свържат две идеи или да оставят въпрос отворен. Басът и барабаните също участват в тази подредба на пространството. Албумът напомня, че силният ансамбъл не изисква всички да говорят еднакво. Общият език позволява различията да се чуват по-добре. Именно те правят познатите мелодии интересни отново, без да е нужно да бъдат скрити зад сложност.
Bitches Brew: Майлс Дейвис превръща студиото в лаборатория
Как звучи джазът, когато студиото престане да бъде само място за запис? При Bitches Brew на Майлс Дейвис самото сглобяване на музиката става част от нейния характер. Електрически и акустични инструменти се срещат в плътно пространство, в което отделният глас ту изплува, ту отново се скрива. Електрическата лаборатория на Майлс Двойният албум излиза на 30 март 1970 г. Продуцент е Тео Масеро. Официалната дискография на Дейвис описва съчетанието от електрически инструменти, студийни ефекти и обработка на записания материал. Това е важна подробност: резултатът не бива да се възприема като прозрачен документ на обикновен концерт. Сред участниците са Уейн Шортър на сопран саксофон, Бени Мопин на баскларинет и Джон Маклафлин на китара. Електрическите пиана на Чик Кърия и Джо Завинул разширяват звуковото поле около тромпета. Имената са впечатляващи, но по-интересен е начинът, по който инструментите се преплитат. Музика без бърз изход Започнете с Pharaoh's Dance, без да търсите обичайното редуване на куплет и припев. Следете кога се появява нов слой и как той променя усещането за вече звучащите партии. Понякога драмата идва от гъстотата, а не от нова тема. В заглавната композиция оставете повторението да изгради напрежение. Тук продължителността е част от преживяването: музиката дава време на слуха да открие детайлите вътре в общия поток. Така Bitches Brew предлага различен вид слушателско внимание. Вместо да чакате солистът да приключи, можете да проследявате едновременно няколко линии. Албумът постепенно се превръща от непозната маса от звуци в място с много входове.
A Love Supreme: четири части на едно музикално посвещение
Четири музиканти, четири части и усещане за една обща посока. A Love Supreme е албум, който не е нужно да бъде разбиран чрез сложна теория, за да въздейства. Достатъчно е да проследим как кратка музикална идея се превръща в продължителен разговор. Една декемврийска сесия На 9 декември 1964 г. Джон Колтрейн записва произведението в студиото на Руди Ван Гелдър в Енгълууд Клифс, Ню Джърси. С него са пианистът Маккой Тайнър, басистът Джими Гарисън и барабанистът Елвин Джоунс. Съставът и датата са потвърдени в официалното издание на Колтрейн. Частите са Acknowledgement, Resolution, Pursuance и Psalm. На следващия ден музикантите се връщат в студиото с Арчи Шеп и втория басист Арт Дейвис, за да работят отново върху началната част. Тези алтернативи са представени в The Complete Masters. Завършеният запис и възможните му пътища Съществуването на допълнителната сесия е интересно напомняне: дори произведение, което днес възприемаме като неизбежно цяло, е можело да получи друга форма. Архивните версии не обезсилват оригинала; те показват решенията, които стоят зад него. При първо слушане останете с основния квартетен запис. Следете как басът задава опора и как саксофонът се отдалечава от нея, без да прекъсва връзката. Пианото и барабаните не просто поддържат солиста, а променят напрежението около всяка фраза. Едва след това алтернативните изпълнения стават особено ценни. Ухото вече познава основната посока и може да забележи как допълнителен инструмент изменя баланса. Така слушането преминава от възхищение пред завършения албум към любопитство към самия процес на създаване.
Endtroducing: албумът като колекция от нови връзки
Какво се случва, когато колекцията от плочи стане инструмент? В Endtroducing..... DJ Shadow не просто поставя откъси един след друг. Той изгражда нови отношения между ритъм, мелодия, глас и тишина, така че намерените звуци започват да принадлежат на общ свят. Дебютът от 1996 година Албумът е издаден през 1996 г. и е дебютът на DJ Shadow. Официалното юбилейно издание подчертава работата със семпли и изброява оригиналните композиции, сред които Building Steam with a Grain of Salt, Organ Donor и Midnight in a Perfect World. Зад името стои Джош Дейвис. Книгата на Елиът Уайлдър за албума е основана на разговори с него и разглежда ранните му години, отношенията с Mo'Wax и Джеймс Лавел и създаването на записа. Това е описано в представянето ѝ в сайта на музиканта. Да слушаме връзките, а не само източниците Разпознаването на семпъл може да бъде приятно откритие, но не е единственият начин да разберем музиката. По-важно е какво прави фрагментът на новото си място. Повторен пианен мотив може да стане опора; кратък гласов откъс — пауза в разказа; ударен звук — мост между две различни настроения. Започнете с Midnight in a Perfect World и следете как се променя плътността около основната фигура. После чуйте по-кратката Organ Donor. Сравнението показва, че една техника не налага един размер или една емоция. Албумът е особено подходящ за слушане като непрекъсната последователност. Преходите и кратките отклонения имат значение: те превръщат отделните находки в личен музикален маршрут, който не изисква предварително да познаваме всяка използвана плоча.