Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Хармониката: колко музика се побира в един джоб
Хармониката е достатъчно малка за джоб, но един продължителен тон може да звучи като цяла история. Причината не е само в избраната нота. Важен е начинът, по който изпълнителят я оформя с въздуха. Две посоки, различни тонове При обичайната десетотворна диатонична хармоника каналите съдържат езичета за издишване и вдишване. Въздухът кара съответното езиче да вибрира. Музикантът Стив Бейкър обяснява механизма в платформата на Hohner, включително взаимодействието между двете езичета при извиване на тона. Техниката bending позволява понижаване на определени тонове чрез промяна на условията в устната кухина и въздушния поток. Това не е просто по-силно духане. Именно плавното движение на височината създава част от характерната вокална изразителност. Подредба, създадена и за акорди Нотите в системата Richter не са разположени като равномерна клавиатура. Hohner посочва, че при стандартната настройка вторият отвор на вдишване и третият на издишване дават еднакъв тон. Подредбата е свързана с възможността за акордов съпровод. Тези особености се отнасят до конкретния тип хармоника. Другите системи имат свои решения и възможности. Малкият размер не означава, че всички инструменти под общото име са еднакви. Когато слушате соло, проследете преходите между нотите. Дали тонът започва направо, или се приближава постепенно към целта? Дали завършва рязко, или се отпуска надолу? В тези движения хармониката най-ясно напомня глас, който разказва без думи.
Акордеонът: оркестър, който диша между две ръце
При акордеона движението е част от спектакъла: двете ръце се раздалечават, после се приближават, а между тях инструментът сякаш диша. Зад този образ стои напълно конкретен механизъм. Мехът движи въздуха Мехът подава въздух към метални езичета, които вибрират и произвеждат звук. Клавишите и бутоните определят кои тонове ще прозвучат. Hohner показва отделните части чрез свой учебен модел: мелодичната страна, басовите бутони и въздушния бутон, който позволява движение на меха без тон. Това обяснява защо изпълнителят управлява едновременно мелодия, съпровод и въздушен поток. Клавиатурата може да прилича на пиано, но начинът на образуване на звука е друг. Не всички акордеони работят еднакво Акордеон на Alexandre Père & Fils от 1850–1855 г. в Metropolitan Museum има 24 седефени клавиша. При този конкретен инструмент всеки дава различен тон според посоката на меха. Това е характеристика на неговата система, а не правило за всички акордеони. Музейният предмет напомня и колко разнообразно е изглеждало това семейство още през XIX век. Богатата украса е част от историята на производството, но музикалната същност остава в съчетанието между въздух и езичета. В изпълнение следете дългата фраза: къде нараства, къде омеква, къде сякаш поема нов дъх. Именно там видимото движение на меха се превръща в изразителност. Акордеонът може да събере много гласове, но най-човешкото в него често е начинът, по който ги свързва.
Фаготът: дългата тръба зад един необикновен глас
Фаготът изглежда дълъг, но вътрешният му въздушен път е още по-дълъг. Конструкцията сгъва тръбата, за да събере голям акустичен инструмент в размер, който човек може да държи и управлява. Път надолу и обратно нагоре Въздухът влиза през двойно езиче, свързано с извита метална тръбичка. След това преминава надолу през корпуса, обръща посоката в долната част и се изкачва до камбаната. Yamaha показва този вътрешен маршрут и постепенното разширяване на канала. Сред историческите предшественици е дулцианът, който също има сгънат въздушен път. Историята на инструмента разглежда и развитието на клапите, чрез които изпълнителят получава по-голям контрол. Повече от нисък съпровод В оркестров откъс следете как фаготът се свързва с другите дървени духови. Той може да поддържа основата, но и да излезе напред с ясно разпознаваема мелодична фраза. Сравнете бързи, отделени тонове с дълга линия. Първите могат да подчертаят подвижността на инструмента, а втората — неговата способност да задържа внимание чрез тембър и фразиране. Не е нужно да му приписваме един постоянен характер, например „комичен“ или „мрачен“. Такъв етикет би скрил голяма част от възможностите му. Различните регистри, артикулация и музикален контекст променят впечатлението. Физическата форма дава добра отправна точка за любопитството. Но след като разберем къде пътува въздухът, следващата стъпка е да чуем колко различни посоки може да поеме самата музика.
Обой: защо оркестърът се настройва по този глас
Преди оркестърът да започне, един глас обикновено дава тона за настройване. Това е обоят. Познатият ритуал има практическа причина и разкрива нещо важно за устройството на този инструмент. Две пластинки и ясно различим звук Обойното езиче е двойно: две тънки тръстикови пластинки са поставени една срещу друга и оставят тесен отвор за въздуха. При свирене те бързо отварят и затварят този отвор. Принципът е описан в техническото ръководство на Yamaha. Обикновено обоят подава ла, по което останалите се настройват. Обяснението на производителя посочва отчетливия тембър и сравнително трудното бързо коригиране на настройката на самия обой. Това не означава, че той е недосегаем за температурата и влажността. Ритуалът като начало на общото слушане На следващ концерт обърнете внимание на този кратък момент. Първо има отделен ориентир, после много инструменти търсят обща височина. Преди първата музикална фраза ансамбълът вече извършва съвместна работа. В самото произведение потърсете обойно соло. Сравнете ясния му контур с околните дървени духови. Не е необходимо да познавате всеки инструмент, за да започнете да разпознавате различните им начини на „говорене“. Когато научим какво стои зад привичния жест, концертът става по-богато преживяване. Настройването вече не е случаен шум преди музиката, а видим и чуваем знак за вниманието, чрез което много отделни гласове се превръщат в един ансамбъл.
Флейтата: музика от ръба на въздуха
Флейтата няма езиче, което да трепти в мундщука. Звукът започва там, където струята въздух среща ръба на отвора. На пръв поглед това е прост принцип, но управлението му изисква изключителна точност. Ръбът, който създава трептене Yamaha описва как въздухът, насочен към ръба на отвора в главата, взаимодейства с трептенията във вътрешността на тръбата. При напречната флейта устните оформят струята; при блокфлейтата това прави въздушният канал. Главата на съвременната флейта не е идеално цилиндрична. Нейната форма и обработката на отвора са част от акустичния замисъл. Видимата метална тръба крие прецизно изчислени и изработени детайли. Когато дъхът стане фраза В солов запис следете не само височината на тоновете, а и тяхната плътност. Една линия може да звучи въздушно и отдалечено, друга — ясно очертана и близка. Това променя емоционалното впечатление от мелодията. Паузите също заслужават внимание. При духов инструмент те могат да бъдат едновременно музикално решение и част от физическото дишане. Добре оформената фраза превръща тази необходимост в естествено движение. Сравнете флейта сама и флейта в оркестъра. В общото звучене тя може да подчертае горна линия или да добави светлина към друг инструмент. Не винаги най-важната роля е най-силната. Познаването на принципа на звукоизвличане прави този деликатен контрол по-разбираем. Зад привидната лекота стои непрекъснато взаимодействие между дъх, устни, въздух и тръба.
Кларинетът: как едно малко езиче създава голям глас
Сред сложната система от клапи на кларинета най-важният източник на движение е съвсем малък: тънко езиче, закрепено към мундщука. То превръща дъха в трептене, а останалият инструмент оформя това трептене в музикален тон. Езичето и въздушният стълб Кларинетът използва единично езиче, подобно на саксофона. Ръководството на Yamaha обяснява и ролята на буренцето — частта непосредствено под мундщука. Чрез леко изтегляне на тази част може да се увеличи дължината на инструмента и да се понижи настройката. Температурата също има значение: когато духовият инструмент се затопли при свирене, височината може да се промени. Затова настройването е работа със състоянието на инструмента в конкретния момент. Един глас с много лица При слушане на кларинет обърнете внимание колко различно може да се усеща той в ниския и високия регистър. Мелодията не просто се изкачва; понякога сякаш сменя осветлението си. Следете и началото на фразите. Ясното отделяне на тоновете и плавното им свързване създават различен характер дори върху еднакъв музикален материал. Така дишането и артикулацията участват в смисъла на изпълнението. Ако сравнявате солов запис с оркестров откъс, потърсете момента, в който кларинетът излиза от общата звучност. Понякога присъствието му е ясно, друг път се усеща като промяна на цвета. Точно този диапазон от роли прави инструмента интересен. Малкото езиче не произвежда един неизменен ефект, а отваря възможност за множество различни музикални жестове.