Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Abraxas: китарата на Santana в среща с латинския ритъм
Електрическата китара може да води мелодията, без да командва целия разговор. В Abraxas на Santana тя стои сред орган, бас и ударни, които непрекъснато променят усещането за движение. Това прави албума интересен дори за човек, който обикновено не слуша китарен рок. Девет части от един свят Официалната дискография на Santana поставя Abraxas през 1970 г. Сред деветте композиции са „Black Magic Woman/Gypsy Queen“, „Oye Como Va“, „Incident at Neshabur“ и „Samba Pa Ti“. Албумът започва със „Singing Winds, Crying Beasts“ и завършва с „El Nicoya“ — последователност, която предлага повече настроения от познатите радиохитове. Източник: официалната дискография на Santana. „Oye Como Va“ има собствен живот преди версията на Santana. Тито Пуенте я записва за El Rey Bravo от 1962 г.; по-късната рок интерпретация използва електрическа китара и орган Hammond B3. Така една мелодия позволява да сравним два различни инструментални езика. Източник: Craft Recordings за El Rey Bravo. Слушай и зад солото При първо слушане е лесно да следваш само китарата. При второ насочи вниманието към моментите, в които тя замълчава. Дали ударните запазват същото напрежение? Дали басът очертава нова посока, преди мелодията да се върне? Такива въпроси превръщат познатия запис в работа на цял ансамбъл. Полезно е и да оставиш композициите в албумния им ред. Контрастът между по-съзерцателен пасаж и плътен ритмичен епизод се усеща различно от поредица самостоятелни хитове. Abraxas дава повод да чуем виртуозността като способност да участваш в общо движение, а не само да заемаш преден план.
Електрическата китара: как магнитите чуват струните
Под струните на електрическата китара има малки устройства, които лесно остават извън вниманието. Без тях обаче познатият разговор между китара и усилвател би изглеждал съвсем различно. Това са адаптерите. От движение към електрически сигнал Магнитният адаптер използва магнит и намотка. Движението на стоманената струна променя магнитния поток и създава електрически сигнал, който може да бъде усилен. Официалното обяснение на Yamaha показва и защо конструкцията на намотката има значение за получения звук. Адаптерът не е обикновен микрофон, насочен към въздуха около инструмента. Той реагира на движението на подходящите струни в магнитното поле. Това е важната разлика, която стои зад електрическата китара с такъв тип адаптери. Защо някои са единични, а други двойни Класическият single-coil използва една намотка. При humbucker две намотки са свързани така, че да намаляват характерния електромагнитен брум. Това не означава, че цялата система става безшумна, нито че единият вариант е универсално по-добър. Fender разглежда различните типове адаптери като избор на звуков характер. Но крайният резултат зависи и от изпълнителя, усилвателя и обработката. Самото име върху спецификацията не описва цяла песен. Полезно сравнение е една и съща фраза, изсвирена с различни позиции на превключвателя и без промяна на останалите настройки. Тогава по-ясно се чуват атаката и балансът между честотите. Малкият детайл под струните изведнъж става основен участник в музиката.
Bitches Brew: Майлс Дейвис превръща студиото в лаборатория
Как звучи джазът, когато студиото престане да бъде само място за запис? При Bitches Brew на Майлс Дейвис самото сглобяване на музиката става част от нейния характер. Електрически и акустични инструменти се срещат в плътно пространство, в което отделният глас ту изплува, ту отново се скрива. Електрическата лаборатория на Майлс Двойният албум излиза на 30 март 1970 г. Продуцент е Тео Масеро. Официалната дискография на Дейвис описва съчетанието от електрически инструменти, студийни ефекти и обработка на записания материал. Това е важна подробност: резултатът не бива да се възприема като прозрачен документ на обикновен концерт. Сред участниците са Уейн Шортър на сопран саксофон, Бени Мопин на баскларинет и Джон Маклафлин на китара. Електрическите пиана на Чик Кърия и Джо Завинул разширяват звуковото поле около тромпета. Имената са впечатляващи, но по-интересен е начинът, по който инструментите се преплитат. Музика без бърз изход Започнете с Pharaoh's Dance, без да търсите обичайното редуване на куплет и припев. Следете кога се появява нов слой и как той променя усещането за вече звучащите партии. Понякога драмата идва от гъстотата, а не от нова тема. В заглавната композиция оставете повторението да изгради напрежение. Тук продължителността е част от преживяването: музиката дава време на слуха да открие детайлите вътре в общия поток. Така Bitches Brew предлага различен вид слушателско внимание. Вместо да чакате солистът да приключи, можете да проследявате едновременно няколко линии. Албумът постепенно се превръща от непозната маса от звуци в място с много входове.