Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
El Mal Querer: как Rosalía превърна един разказ в албум
Как звучи албум, замислен като история? При El Mal Querer на Rosalía отделната песен може да бъде едновременно завършена сцена и част от по-дълъг разказ. Затова редът на слушане има значение още преди да започнем да търсим символи. Главите започват преди премиерата Sony Music обявява световната премиера за 2 ноември 2018 г. и посочва Rosalía и El Guincho като съпродуценти. Предварително излизат „Malamente“ и „Pienso En Tu Mirá“, представени като глави от историята на албума. В същото съобщение изпълнителката описва проекта като своя съвременна гледна точка към фламенкото. Източник: официалното съобщение на Sony Music. Още рекламното представяне свързва музика и видео, вместо да разглежда клиповете като случайни добавки. Това дава полезен контекст за албума: отделните части са мислени в обща последователност, а авторската работа включва и продукцията на звука. Първо слушане, после изображение Опитай първо да чуеш няколко песни без видео. Забележи как вокалните фрази, пляскането и електронните звуци създават близост или напрежение. После гледай съответните клипове и провери дали изображението е променило представата ти за същите звуци. Разликата между двете впечатления е част от удоволствието. При следващото слушане остави целия албум в неговия ред. Една кратка песен може да работи като преход, а друга да носи тежестта на драматичен обрат. Не е нужно да разгадаеш всяка препратка, за да усетиш тази архитектура. Достатъчно е да дадеш на отделните сцени време да се свържат и да проследиш как се променя гласът в центъра им.
Вокодерът: как гласът се срещна със синтезатора
Синтезаторът сякаш произнася думи, но гласът не звучи просто като човек с добавен ефект. Вокодерът съчетава два сигнала по специфичен начин. Именно тази среща между артикулация и инструментален тон стои зад много от познатите „говорещи“ електронни звуци. Единият сигнал носи характера на другия В ръководството на Korg вокодерът анализира честотните характеристики на модулиращ сигнал — често човешки глас. Тази информация се използва за филтриране на носещ сигнал, например звук от синтезатор. Получава се инструментален тембър с вокален характер. Конкретният microKORG2 използва шестнадесет честотни ленти. Производителят описва как измененията в отделните области на микрофонния сигнал управляват съответни филтри за носещия звук. В същото ръководство коригирането на вокалната височина и хармонизаторът са отделни функции, което помага да не смесваме различните видове обработка. Думите и тоновете могат да имат различни роли Когато слушаш вокодерен откъс, обърни внимание едновременно на ритъма на сричките и на музикалната височина. Артикулацията може да носи човешкия жест, докато инструменталният материал придава друг цвят. Точно напрежението между познатото и необичайното прави ефекта толкова изразителен. За собствен експеримент започни с кратка, ясно изговорена фраза и прост акорд. След това промени само едното. Така можеш да разбереш коя част оформя ритъма и коя — тембъра. Не е нужно резултатът да бъде максимално „роботски“. Понякога най-интересната употреба е тази, в която думите остават близки, а около тях се появява нов музикален персонаж.
TR-909: между аналоговия удар и цифровите чинели
Барабанната машина може да бъде едновременно часовник, инструмент и център на малко студио. Roland TR-909 съчетава тези роли чрез характерни звуци, програмиране на ритми и връзка с друга апаратура. Историята ѝ започва през 1983 г., преди по-късната ѝ силна асоциация с хаус и техно. Две технологии в един комплект Roland описва TR-909 като съчетание от аналогово генерирани барабанни звуци и цифрови записи за хай-хет и чинели. Това е съзнателен компромис между възможността да се оформя синтетичният удар и търсенето на по-разпознаваеми метални тембри. TR-909 е и първата барабанна машина на компанията с MIDI. Секвенсерът предлага shuffle и flam, чрез които ритмичните фигури могат да получат допълнителна подвижност. Така апаратът не само произвежда ударите, но и помага за координирането на други инструменти. Пулсът не е единственият герой В танцувална композиция първо следвай касата. После прехвърли вниманието към хай-хета, без да губиш усещането за основния пулс. Ще забележиш колко различна работа вършат двата слоя: единият може да обозначава опората, а другият да създава усещане за движение. Това упражнение е полезно дори когато не знаеш коя машина е използвана. Не всяка електронна каса е 909 и сходният тембър не доказва конкретен източник. По-важно е да чуеш как ударите си разпределят ролите. Една добра ритмична фигура често разчита на отношенията между малко елементи, вместо на постоянно добавяне на нови звуци.
Мелотронът: оркестърът, скрит върху магнитни ленти
Представи си клавишен инструмент, в който зад нотите чакат истински магнитни ленти. Класическият мелотрон превръща предварително записани звуци в материал за изпълнение. Затова неговият характер е свързан не само с музикалните записи, но и с механиката, която ги възпроизвежда. Клавиатурата има физическа памет Техническите указания на Mellotron описват отделни ленти, възпроизвеждащи глави, ролки и пружини в лентовата рамка. Настройването на началната точка и съответствието между лента и глава са реална част от работата по инструмента. Същият документ уточнява, че много от старите записи са около седем секунди и че използваемата продължителност зависи от самия запис и настройката на лентата. Следователно популярната представа за безкрайно задържан тон не описва тази механика. Тук музикантът работи с материал, който има физическа дължина. Ограничението може да подсказва фраза Опитай да си представиш акорд, който трябва да бъде подновен, вместо да стои неопределено дълго. Това веднага поставя въпрос за дишането на партията. Кога да смениш хармонията? Кога да оставиш пауза? Кога повторното начало е част от израза? Когато слушаш подобен тембър в аранжимент, сравни го мислено с гладък непрекъснат синтезаторен фон. Не е нужно единият да бъде „по-добър“. Интересно е как различното поведение насочва музиката. Мелотронът напомня, че инструментът не е просто списък от достъпни звуци. Начинът, по който ги произвежда, може да повлияе на фразата, на жеста на изпълнителя и на чувството за време в цялата песен.
Лентовото ехо: повторението, което се превърна в музикален ефект
Една китарна нота прозвучава и след нея идва отговор. После още един, малко различен. Лентовото ехо превръща повторението в част от музиката, а не само в копие на първоначалния звук. Сред най-разпознаваемите устройства в тази история е Roland RE-201 Space Echo. Три глави и движеща се лента Според историята, публикувана от Roland и BOSS, RE-201 е представен през 1974 г. и остава в производство повече от четиринадесет години. Устройството разполага с три равномерно разположени възпроизвеждащи глави и пружинна реверберация. Характерът му е свързан с цяла физическа система: магнитната лента, колебанията в скоростта на мотора, триенето и аналоговата предусилвателна схема. Производителят описва именно тези елементи като участници в променящия се звук на повторенията. Следователно лентовото ехо не е просто математическо „пусни същото отново“. Когато повторението стане ритъм Слушай кратка инструментална фраза и отбележи къде попадат нейните отзвуци спрямо барабаните. Те могат да запълват паузите, да създават втори пулс или да оставят следа след края на гласа. Най-интересно е, когато ефектът започне да изглежда като събеседник. В собствен аранжимент можеш първо да изсвириш по-малко ноти и да оставиш място за отговорите. После сравни с плътна партия върху същия ефект. Това упражнение показва защо изборът на звук и изборът на изпълнение са свързани. Ехото не е задължително последна украса след готовата песен; понякога то подсказва как самата партия трябва да бъде изсвирена.
Кото: японската цитра и нейните подвижни мостчета
Върху дългото дървено тяло на кото струните лежат над отделни мостчета. Още този поглед подсказва, че настройването и формата на инструмента са тясно свързани. Мостчетата имат собствена роля Metropolitan Museum описва кото като японска цитра с подвижни мостчета, наричани дзи, и перца за пръстите, наричани цуме. Тялото традиционно се изработва от пауловния. Музейният текст проследява и промени в материалите: копринените струни и старите материали за мостчета и перца постепенно отстъпват място на синтетични решения. Общата музикална идея се запазва, докато конкретната изработка се развива. От двореца към други пространства Музиката за кото навлиза в Япония през периода Нара, през VIII век. Развитието ѝ е свързано с придворната среда, а по-късно и с домашното музикално образование. Това е дълга история на промяна на публиката и начина на предаване на уменията. Когато слушате кото, обърнете внимание на разстоянието между атаката и затихването. Отчетливото начало на тона не изключва плавна мелодия. Изпълнителят може да свързва отделните звуци така, че вниманието да остане върху цялата фраза. Подвижните части на инструмента са добра метафора за тази история, но имат и напълно практическа функция. Кото съчетава видима подредба с множество възможности за нюанс. Неговото богатство не се разкрива само в бързината, а и в начина, по който един тон получава време да бъде чут докрай.