Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
African Giant: Burna Boy и многопосочният звук на един албум
Албум с толкова категорично заглавие лесно приканва към големи обобщения. По-интересно е да започнем от конкретните срещи в African Giant на Burna Boy: различни гласове и музикални посоки, събрани около ясно разпознаваем изпълнител. Деветнайсет композиции от 2019 г. В интервю за Recording Academy от август 2019 г. албумът е представен като ново издание с 19 песни. Сред участниците са Jorja Smith, Jeremih, Zlatan, Serani, M.anifest, Future и YG. В „Different“ Burna Boy работи с Деймиън Марли и Анжелик Киджо — среща, която той обсъжда отделно в разговора. Източник: интервюто на Recording Academy с Burna Boy. Изпълнителят свързва проекта с желанието да насочи внимание към хората и средата, от които идва. Това е негово обяснение на замисъла, а не основание да приемаме един албум за портрет на цял континент. Общият почерк сред различията Слушай как се запазва усещането за един и същ артист, когато гостите и инструменталната картина се сменят. Дали връзката е в тембъра, в начина на фразиране или в повторението на определени ритмични жестове? Не е необходимо всяка композиция да отговаря по един и същ начин. Полезно е да сравниш песен с гост и песен, в която вниманието остава върху основния глас. Забележи какво се променя в разпределението на пространството, а не само кой пее. Подобно слушане пази отделните сътрудничества от превръщане в списък с известни имена. То показва и защо разнообразието работи най-добре, когато между различните части има чуваема връзка.
Ryman Auditorium: от църковна зала до музикален дом
Дървени пейки, високи прозорци и сцена, натрупала необичайно много музикални спомени: Ryman Auditorium носи следи от различни свои животи. За да разберем връзката му с кънтри музиката, трябва да започнем от време, когато сградата има друго име. Преди радиопредаването Официалното представяне на залата посочва 1892 г. и първоначалното название Union Gospel Tabernacle. Построена е по инициативата на капитан Томас Райман. Между 1943 и 1974 г. тя е дом на Grand Ole Opry — период, който силно свързва адреса с историята на кънтри музиката. Тук е важно разграничението между сграда и предаване. Ryman Auditorium има собствена биография, а Grand Ole Opry съществува и на други места. Техните истории се пресичат за повече от три десетилетия, без да бъдат едно и също нещо. Традицията се натрупва чрез отделни вечери Когато гледаме стара концертна сцена, лесно я превръщаме в абстрактна „легенда“. По-интересно е да си представим отделните срещи: първата нота, погледа към публиката, кратката пауза преди припева. Голямата история се състои от такива малки моменти. Избери жив запис и проследи как изпълнителят разговаря със слушателите между песните. Този преход често разкрива различна страна от студийния албум. Музикантът не само представя готова творба, а споделя време с хората отсреща. Ryman е подходящ повод да се замислим за тази връзка: сцената може да носи тежестта на миналото, но всяко ново изпълнение трябва да установи собствен, непосредствен контакт с публиката.
Кото: японската цитра и нейните подвижни мостчета
Върху дългото дървено тяло на кото струните лежат над отделни мостчета. Още този поглед подсказва, че настройването и формата на инструмента са тясно свързани. Мостчетата имат собствена роля Metropolitan Museum описва кото като японска цитра с подвижни мостчета, наричани дзи, и перца за пръстите, наричани цуме. Тялото традиционно се изработва от пауловния. Музейният текст проследява и промени в материалите: копринените струни и старите материали за мостчета и перца постепенно отстъпват място на синтетични решения. Общата музикална идея се запазва, докато конкретната изработка се развива. От двореца към други пространства Музиката за кото навлиза в Япония през периода Нара, през VIII век. Развитието ѝ е свързано с придворната среда, а по-късно и с домашното музикално образование. Това е дълга история на промяна на публиката и начина на предаване на уменията. Когато слушате кото, обърнете внимание на разстоянието между атаката и затихването. Отчетливото начало на тона не изключва плавна мелодия. Изпълнителят може да свързва отделните звуци така, че вниманието да остане върху цялата фраза. Подвижните части на инструмента са добра метафора за тази история, но имат и напълно практическа функция. Кото съчетава видима подредба с множество възможности за нюанс. Неговото богатство не се разкрива само в бързината, а и в начина, по който един тон получава време да бъде чут докрай.
Мандолината: защо струните вървят по двойки
Мандолината изглежда като малък инструмент, но под пръстите има повече струни, отколкото подсказва първият поглед. Типичната подредба е в четири двойки — важна част от нейния характер. Осем струни, четири групи Неаполитанската мандолина на Антониус Винача от 1781 г. в Metropolitan Museum има осем струни в четири двойни групи. Настройката следва тоновете на цигулката: сол, ре, ла и ми. Близостта е в подредбата на височините, а не в начина на извличане на звука. Двойките са видими още при поглед към мостчето и ключовете. Те превръщат привидно малката повърхност в внимателно организирана система. Историческият пример показва и характерния изпъкнал гръб на този тип мандолина. Формата не остава неподвижна В същия музей се пази мандолина на Орвил Гибсън от 1898 г. Тя използва извити горна и задна дъска, свързани с подхода при цигулковите инструменти, както и подвижно мостче и отделен струнник. Двата предмета показват защо общото име не означава една-единствена форма. Майсторите търсят различни решения за корпус, проекция и удобство, като запазват разпознаваемата идея на инструмента. В запис мандолината може да се чуе като отчетлив ритмичен акцент или като линия, която трепти над останалите гласове. Проследете дали изпълнителят оставя тоновете да затихват, или ги подновява с бързи движения. Тогава осемте струни престават да бъдат любопитна цифра и се превръщат в част от музикалния разказ.
Хармониката: колко музика се побира в един джоб
Хармониката е достатъчно малка за джоб, но един продължителен тон може да звучи като цяла история. Причината не е само в избраната нота. Важен е начинът, по който изпълнителят я оформя с въздуха. Две посоки, различни тонове При обичайната десетотворна диатонична хармоника каналите съдържат езичета за издишване и вдишване. Въздухът кара съответното езиче да вибрира. Музикантът Стив Бейкър обяснява механизма в платформата на Hohner, включително взаимодействието между двете езичета при извиване на тона. Техниката bending позволява понижаване на определени тонове чрез промяна на условията в устната кухина и въздушния поток. Това не е просто по-силно духане. Именно плавното движение на височината създава част от характерната вокална изразителност. Подредба, създадена и за акорди Нотите в системата Richter не са разположени като равномерна клавиатура. Hohner посочва, че при стандартната настройка вторият отвор на вдишване и третият на издишване дават еднакъв тон. Подредбата е свързана с възможността за акордов съпровод. Тези особености се отнасят до конкретния тип хармоника. Другите системи имат свои решения и възможности. Малкият размер не означава, че всички инструменти под общото име са еднакви. Когато слушате соло, проследете преходите между нотите. Дали тонът започва направо, или се приближава постепенно към целта? Дали завършва рязко, или се отпуска надолу? В тези движения хармониката най-ясно напомня глас, който разказва без думи.
Акордеонът: оркестър, който диша между две ръце
При акордеона движението е част от спектакъла: двете ръце се раздалечават, после се приближават, а между тях инструментът сякаш диша. Зад този образ стои напълно конкретен механизъм. Мехът движи въздуха Мехът подава въздух към метални езичета, които вибрират и произвеждат звук. Клавишите и бутоните определят кои тонове ще прозвучат. Hohner показва отделните части чрез свой учебен модел: мелодичната страна, басовите бутони и въздушния бутон, който позволява движение на меха без тон. Това обяснява защо изпълнителят управлява едновременно мелодия, съпровод и въздушен поток. Клавиатурата може да прилича на пиано, но начинът на образуване на звука е друг. Не всички акордеони работят еднакво Акордеон на Alexandre Père & Fils от 1850–1855 г. в Metropolitan Museum има 24 седефени клавиша. При този конкретен инструмент всеки дава различен тон според посоката на меха. Това е характеристика на неговата система, а не правило за всички акордеони. Музейният предмет напомня и колко разнообразно е изглеждало това семейство още през XIX век. Богатата украса е част от историята на производството, но музикалната същност остава в съчетанието между въздух и езичета. В изпълнение следете дългата фраза: къде нараства, къде омеква, къде сякаш поема нов дъх. Именно там видимото движение на меха се превръща в изразителност. Акордеонът може да събере много гласове, но най-човешкото в него често е начинът, по който ги свързва.