Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Talking Timbuktu: срещата на Али Фарка Туре и Рай Кудър
Срещата на двама известни китаристи лесно може да се превърне в състезание. Talking Timbuktu предлага по-интересна отправна точка: как различни музикални биографии могат да създадат общо пространство, без да загубят собствените си очертания. От среща в Лондон до студио в Лос Анджелис Според World Circuit Али Фарка Туре и Рай Кудър се срещат в Лондон през 1992 г., докато Туре е на европейско турне. Записите са направени за три дни в Лос Анджелис през 1993 г., а албумът излиза на 29 март 1994 г. и печели Grammy. Източник: World Circuit, Talking Timbuktu. Сред десетте композиции са „Bonde“, „Soukora“, „Gomni“, „Ai Du“ и „Diaraby“. Заглавието насочва към Мали, но мястото на студийната работа е друго — полезно напомняне, че географията в музиката има повече от един слой. Диалогът се чува и в паузите При слушане опитай да не определяш веднага кое е „африканско“ и кое е „американско“. По-полезно е първо да следиш как фразите се допълват: кога една китара оставя място, кога друга подчертава ритъма и кога съчетанието звучи като обща мисъл. Етикетите могат да помогнат по-късно, след като сме чули конкретния разговор. Избери кратък пасаж и се съсредоточи върху края на фразите. Дали тонът е оставен да отзвучи? Дали следващият инструмент влиза веднага? Тези малки решения често показват повече за ансамбловото доверие от най-бързото соло. Албумът е подходящ за бавно слушане, при което не търсим победител, а наблюдаваме как музикантите правят място един за друг.
Abraxas: китарата на Santana в среща с латинския ритъм
Електрическата китара може да води мелодията, без да командва целия разговор. В Abraxas на Santana тя стои сред орган, бас и ударни, които непрекъснато променят усещането за движение. Това прави албума интересен дори за човек, който обикновено не слуша китарен рок. Девет части от един свят Официалната дискография на Santana поставя Abraxas през 1970 г. Сред деветте композиции са „Black Magic Woman/Gypsy Queen“, „Oye Como Va“, „Incident at Neshabur“ и „Samba Pa Ti“. Албумът започва със „Singing Winds, Crying Beasts“ и завършва с „El Nicoya“ — последователност, която предлага повече настроения от познатите радиохитове. Източник: официалната дискография на Santana. „Oye Como Va“ има собствен живот преди версията на Santana. Тито Пуенте я записва за El Rey Bravo от 1962 г.; по-късната рок интерпретация използва електрическа китара и орган Hammond B3. Така една мелодия позволява да сравним два различни инструментални езика. Източник: Craft Recordings за El Rey Bravo. Слушай и зад солото При първо слушане е лесно да следваш само китарата. При второ насочи вниманието към моментите, в които тя замълчава. Дали ударните запазват същото напрежение? Дали басът очертава нова посока, преди мелодията да се върне? Такива въпроси превръщат познатия запис в работа на цял ансамбъл. Полезно е и да оставиш композициите в албумния им ред. Контрастът между по-съзерцателен пасаж и плътен ритмичен епизод се усеща различно от поредица самостоятелни хитове. Abraxas дава повод да чуем виртуозността като способност да участваш в общо движение, а не само да заемаш преден план.
TB-303: басовата машина, която намери неочакван живот
Понякога най-интересният живот на един инструмент започва след първоначалното разочарование. Roland TB-303 е замислен с идея за басов съпровод, но намира собствена територия в електронната музика. Неговата история показва как потребителите могат да открият различна цел от тази на създателите. От басова имитация до acid house В официалната история на Roland TB-303 се появява през 1981 г. Производителят признава, че машината не наподобява убедително бас китара. Особено значение по-късно получават регулаторите за гранична честота и резонанс на филтъра. Разказът продължава в Чикаго с DJ Pierre, Spanky и Herb J от Phuture. Групата експериментира с употребяван TB-303, а „Acid Tracks“ е издаден през 1987 г. от Trax Records. Машината получава нова музикална самоличност, в която нейният специфичен звук вече е предимство. Една фраза, много движения Слушай повтаряща се басова линия и временно остави нотите на заден план. Проследи как тембърът се отваря, притиска, изостря или омеква. Може да откриеш, че усещането за развитие идва повече от промяната на звука, отколкото от нова мелодия. Това е полезна идея и извън конкретния жанр. Повторението не означава задължително застой. Ако малките промени са поставени на правилните места, една кратка фигура може да задържи вниманието дълго. Историята на TB-303 ни подканя да слушаме собствените свойства на инструмента, преди да го оценим по това колко добре прилича на нещо друго. Понякога точно отклонението се оказва най-плодотворната му възможност.
Еквалайзерът: как се оформя цветът на един запис
„Повече бас“ е само най-краткото възможно описание на еквалайзера. В музикалната продукция той позволява да променяме отделни честотни области и така да оформяме баланса на звука. Понякога промяната е очевидна. Друг път малка корекция помага на гласа да стане разбираем сред инструментите. Три въпроса към една честотна лента В ръководството на iZotope основните настройки са обяснени чрез честота, усилване и Q. Честотата избира областта на действие, gain определя повишаването или намаляването, а Q управлява ширината на засегнатата лента. По-високото Q съответства на по-тясна област. Формата на филтъра също е важна. Различните типове не променят спектъра по един и същи начин. Следователно движението на една точка върху графиката не е просто декоративна рисунка: то описва конкретен избор за това кои части от звука да бъдат подчертани или отслабени. Слушай инструмента в неговата компания Китара, която е впечатляваща сама, може да заема прекалено много място до вокала. Вместо да търсиш универсална „добра крива“, пусни целия аранжимент и се съсредоточи върху връзката между двете партии. Стават ли думите по-ясни след корекцията? Запазва ли китарата собствената си роля? Направи малка промяна, изключи я и я включи отново при сходно ниво. Това простичко сравнение е по-полезно от сложна графика без ясна цел. Еквалайзерът не трябва да прави всеки инструмент еднакво голям и ярък. Понякога добрият баланс възниква, когато една партия отстъпи малко пространство, за да може друга да разкаже най-важното.
Пружинната реверберация: защо китарата може да звучи като прибой
Понякога една китарна нота е достатъчна, за да си представиш море, празен плаж и стар усилвател. Пружинната реверберация носи силна асоциация със сърф музиката, но зад този образ има реална история на електромеханични устройства. Един от важните ѝ герои е отделният Fender Reverb Unit. Ефектът като самостоятелна кутия В историческия обзор на Fender устройството е датирано през 1961 г. То използва лампова схема и пружинна реверберация. Компанията отбелязва, че основната технология е разработка на Hammond Organ Company, лицензирана от Fender и други производители. Ранният модел има регулатори за тон, смесване и възбуждане на ефекта, обозначени като tone, mix и dwell. Това е отделна апаратура, която може да стои до усилвателя, а не непременно ефект, вграден в него. През 1966 г. Fender представя и транзисторна разновидност, запазваща пружинния подход. Какво да слушаш след удара на перцето Избери чиста китарна партия с отчетливи паузи. Вниманието обикновено отива към мелодията; този път го насочи към опашката на всяка нота. Дали отзвукът изглежда гладък, зърнест, метален или почти ударен? Тези думи са слушателски описания, чрез които можеш да сравняваш впечатленията си. После си представи същата партия с по-малко ефект. Би ли се променило чувството за разстояние? Ще остане ли същото настроение? Такъв въпрос показва защо реверберацията може да участва в идентичността на песента. При подходящо изпълнение тя не просто запълва тишината. Превръща паузите в продължение на инструмента и прави пространството част от ритъма.
Многопистовият запис: как музикантът започна да свири със себе си
Един човек може да запише китара, после втора китара и накрая да изпее няколко гласа върху тях. Днес това изглежда естествено. Многопистовият запис обаче променя самата представа как се създава изпълнение: музиката може да бъде изграждана на отделни, съгласувани пластове. Лес Пол и трудният път към осем писти Официалният сайт на Лес Пол публикува негов разказ за идеята за осемпистов магнитофон през 1953 г. Той описва необходимостта главите да бъдат подравнени, така че записът и възпроизвеждането да остават синхронизирани. По собствените му думи работещото решение идва след преработки през 1957 г. В същия разказ Пол обяснява ограниченията на по-ранното наслагване „звук върху звук“ с една лентова машина. Предишното изпълнение и новата партия се записват заедно при следващото преминаване. Грешка може да означава загуба на вече натрупаната работа. Това дава много конкретна причина отделните писти да бъдат толкова ценни. Да чуеш отделните решения Пусни песен с хармонизирани вокали и проследи най-ниския глас. После повтори откъса, но следвай най-високия. Изведнъж познатият припев се разкрива като няколко самостоятелни линии, които трябва да работят заедно. Технологията позволява повече опити, но не решава автоматично каква партия е нужна. Понякога още един слой носи цвят; друг път прикрива най-силната мелодия. Полезно е да слушаме не само колко богато е произведен записът, а какво прави всяко добавяне. Многопистовият подход отваря пространство за въображение, докато добрият аранжимент решава кога това пространство вече е достатъчно запълнено.