Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
The Sidewinder: Лий Морган намира ритъма на големия пробив
Джазова композиция с продължителност около десет минути може да има силата на незабавно разпознаваем хит. The Sidewinder на Лий Морган показва как устойчивият ритъм и ясната тема могат да привлекат внимание, без да премахнат пространството за импровизация. Пет композиции и един голям пробив Албумът е записан през декември 1963 г. и излиза през 1964 г. Според историята на Blue Note заглавната пиеса използва 24-тактова блусова форма, а съкратена версия достига до публиката като сингъл. Морган е автор и на петте композиции. С него свирят Джо Хендерсън на саксофон, Бари Харис на пиано, Боб Краншоу на бас и Били Хигинс на барабани. Останалата програма включва Totem Pole, Gary's Notebook, Boy, What a Night и Hocus-Pocus. Какво има зад запомнящия се ритъм При първо слушане е естествено да следвате основния пулс. При второ опитайте да останете с тромпета: как Морган разполага фразите спрямо ритъма и кога избира да остави пауза. Постоянното движение отдолу прави малките отклонения отгоре по-осезаеми. После продължете отвъд заглавното парче. Албумът не е просто дълга рамка около един хит. Различните теми дават възможност да се чуят и други отношения между духовите инструменти и ритъм секцията. Точно тук е удоволствието от цялостното слушане: разпознаваемото начало ни въвежда, но останалата музика разширява представата за автора. Популярността на една пиеса може да бъде вход към албума, стига да не се превърне в причина да спрем след нея.
Moanin’: Арт Блейки и силата на музикалния отговор
Понякога една композиция става толкова разпознаваема, че преименува целия албум в паметта на публиката. Такава е историята на Moanin' на Арт Блейки и Jazz Messengers: пиано мотивът от началото постепенно се превръща в име на цялата среща. Когато първата пиеса дава заглавието Според Blue Note записаният през 1958 г. албум първоначално носи името на групата. Популярността на откриващата композиция на пианиста Боби Тимънс налага заглавието, с което го познаваме днес. До барабаниста Блейки са тромпетистът Лий Морган, тенор саксофонистът Бени Голсън, Тимънс и басистът Джими Мерит. Официалното издание включва също Along Came Betty и Blues March, написани от Голсън, както и The Drum Thunder Suite. Барабаните като двигател на разговора Лесно е да останем при мелодията на Moanin'. Следващото слушане обаче може да бъде посветено на Блейки: кога подкрепя фразата, кога я подканва напред и кога оставя пространство. Ритъмът не е просто фон, върху който останалите изпълняват сола. Сравнете спокойствието на отделни моменти с по-отчетливото движение в Blues March. Една и съща група променя характера си чрез акцентите, без да губи общия си почерк. Точно това прави албума удобен вход към малките джазови състави. Най-интересна е връзката между запомнящата се тема и свободата след нея. Познатото начало осигурява опора, а импровизациите отварят нови посоки. Така записът може едновременно да бъде достъпен при първата среща и да разкрива нови подробности много по-късно.