Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Тромпетът: три клапана и цял свят от тонове
Три клапана изглеждат твърде малко за всички ноти, които чуваме от тромпета. Обяснението е, че пръстите вършат само част от работата. Останалото се случва в начина, по който изпълнителят възбужда въздуха в инструмента. По-дълъг път, по-нисък тон Звукът започва от трептенето на устните в мундщука. Натискането на клапаните включва допълнителни участъци от тръбата и увеличава нейния ефективен път. Yamaha обяснява, че първият клапан понижава с цял тон, вторият — с полутон, а третият — с тон и половина. Една и съща комбинация на клапаните може да даде различни височини. Изпълнителят избира между възможните тонове чрез контрола на устните и въздуха. Затова инструментът не работи като клавиатура, при която всеки бутон означава само една нота. Ясният тон не означава проста задача Чуйте бавна тромпетна мелодия и следете началото на всеки звук. Равният, уверен тон може да прикрие колко точна координация изисква неговото появяване. После сравнете кратки, отделени фрази с дълга свързана линия. Един и същ инструмент може да звучи като сигнал, като разговор или като продължително пеене. Разликата идва не само от нотите, а от начина, по който са произнесени. В ансамбъл тромпетът може да привлече вниманието с ярък акцент, но може и да участва в мек общ цвят. Механиката с трите клапана отваря възможностите; музикалният характер се оформя от човека, който управлява въздуха зад тях.
Флейтата: музика от ръба на въздуха
Флейтата няма езиче, което да трепти в мундщука. Звукът започва там, където струята въздух среща ръба на отвора. На пръв поглед това е прост принцип, но управлението му изисква изключителна точност. Ръбът, който създава трептене Yamaha описва как въздухът, насочен към ръба на отвора в главата, взаимодейства с трептенията във вътрешността на тръбата. При напречната флейта устните оформят струята; при блокфлейтата това прави въздушният канал. Главата на съвременната флейта не е идеално цилиндрична. Нейната форма и обработката на отвора са част от акустичния замисъл. Видимата метална тръба крие прецизно изчислени и изработени детайли. Когато дъхът стане фраза В солов запис следете не само височината на тоновете, а и тяхната плътност. Една линия може да звучи въздушно и отдалечено, друга — ясно очертана и близка. Това променя емоционалното впечатление от мелодията. Паузите също заслужават внимание. При духов инструмент те могат да бъдат едновременно музикално решение и част от физическото дишане. Добре оформената фраза превръща тази необходимост в естествено движение. Сравнете флейта сама и флейта в оркестъра. В общото звучене тя може да подчертае горна линия или да добави светлина към друг инструмент. Не винаги най-важната роля е най-силната. Познаването на принципа на звукоизвличане прави този деликатен контрол по-разбираем. Зад привидната лекота стои непрекъснато взаимодействие между дъх, устни, въздух и тръба.
Кларинетът: как едно малко езиче създава голям глас
Сред сложната система от клапи на кларинета най-важният източник на движение е съвсем малък: тънко езиче, закрепено към мундщука. То превръща дъха в трептене, а останалият инструмент оформя това трептене в музикален тон. Езичето и въздушният стълб Кларинетът използва единично езиче, подобно на саксофона. Ръководството на Yamaha обяснява и ролята на буренцето — частта непосредствено под мундщука. Чрез леко изтегляне на тази част може да се увеличи дължината на инструмента и да се понижи настройката. Температурата също има значение: когато духовият инструмент се затопли при свирене, височината може да се промени. Затова настройването е работа със състоянието на инструмента в конкретния момент. Един глас с много лица При слушане на кларинет обърнете внимание колко различно може да се усеща той в ниския и високия регистър. Мелодията не просто се изкачва; понякога сякаш сменя осветлението си. Следете и началото на фразите. Ясното отделяне на тоновете и плавното им свързване създават различен характер дори върху еднакъв музикален материал. Така дишането и артикулацията участват в смисъла на изпълнението. Ако сравнявате солов запис с оркестров откъс, потърсете момента, в който кларинетът излиза от общата звучност. Понякога присъствието му е ясно, друг път се усеща като промяна на цвета. Точно този диапазон от роли прави инструмента интересен. Малкото езиче не произвежда един неизменен ефект, а отваря възможност за множество различни музикални жестове.
Саксофонът: метален инструмент от дървеното семейство
Саксофонът блести като тромпет, но принадлежи към дървените духови инструменти. Привидното противоречие изчезва, когато вместо материала разгледаме начина, по който се ражда звукът. Малкото езиче определя семейството В мундщука на саксофона е закрепено единично езиче. Въздушната струя го кара да трепти и така задвижва въздуха в инструмента. Обяснението на Yamaha за дървените духови посочва именно този принцип като причина металният саксофон да принадлежи към тях. Най-познатите разновидности са сопран, алт, тенор и баритон. Те разширяват семейството в различни регистри. При саксофона височините се променят чрез отваряне и затваряне на тонови отвори, управлявани с клапи. Ръководството за езичето подчертава значението на съчетанието между него, мундщука и лигатурата. Малък детайл близо до устата може силно да повлияе на усещането при свирене. Да разпознаем гласа, а не блясъка Сравнете записи с алт и тенор саксофон. Първо следете общия регистър, после начина, по който тонът започва и се променя вътре във фразата. Не свеждайте различието само до „по-високо“ и „по-ниско“. Саксофонната секция предлага друго преживяване. Няколко гласа могат да се слеят в общ акорд или да отговорят ритмично на останалата група. Соловият инструмент и ансамбловото му използване разкриват различни страни на една и съща конструкция. Така въпросът за семейството става повече от любопитен факт. Той ни учи да свързваме видимата форма с невидимия механизъм на звука.