Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Пружинната реверберация: защо китарата може да звучи като прибой
Понякога една китарна нота е достатъчна, за да си представиш море, празен плаж и стар усилвател. Пружинната реверберация носи силна асоциация със сърф музиката, но зад този образ има реална история на електромеханични устройства. Един от важните ѝ герои е отделният Fender Reverb Unit. Ефектът като самостоятелна кутия В историческия обзор на Fender устройството е датирано през 1961 г. То използва лампова схема и пружинна реверберация. Компанията отбелязва, че основната технология е разработка на Hammond Organ Company, лицензирана от Fender и други производители. Ранният модел има регулатори за тон, смесване и възбуждане на ефекта, обозначени като tone, mix и dwell. Това е отделна апаратура, която може да стои до усилвателя, а не непременно ефект, вграден в него. През 1966 г. Fender представя и транзисторна разновидност, запазваща пружинния подход. Какво да слушаш след удара на перцето Избери чиста китарна партия с отчетливи паузи. Вниманието обикновено отива към мелодията; този път го насочи към опашката на всяка нота. Дали отзвукът изглежда гладък, зърнест, метален или почти ударен? Тези думи са слушателски описания, чрез които можеш да сравняваш впечатленията си. После си представи същата партия с по-малко ефект. Би ли се променило чувството за разстояние? Ще остане ли същото настроение? Такъв въпрос показва защо реверберацията може да участва в идентичността на песента. При подходящо изпълнение тя не просто запълва тишината. Превръща паузите в продължение на инструмента и прави пространството част от ритъма.
Плочната реверберация: огромният метален лист зад невидимата зала
Гласът свършва фразата, но около него остава сияние. За подобно усещане не е задължително да има огромна зала. Плочната реверберация създава продължителен отзвук чрез вибрации на метална пластина — идея, която превръща механиката в студийно пространство. Метална плоча с музикална задача Universal Audio проследява появата на EMT 140 през 1957 г. При този тип устройство сигналът възбужда тънка метална плоча, окачена в рамка. Получените вибрации се улавят и се връщат като реверберационен сигнал. Това е електромеханичен процес, различен от изчисляването на отзвук в цифров алгоритъм. Същият източник посочва, че четири ранни EMT 140 са инсталирани в Abbey Road още през 1957 г. Плочите предлагат алтернатива на специално помещение за ехо, но също изискват значително място и изолация. „Студиен ефект“ в този случай може да означава голям физически обект зад звуковия пулт. Пространство, което не е длъжно да бъде стая Когато слушаш вокал с дълъг отзвук, опитай да разделиш непосредствения глас от следата след него. Къде приключват думите и къде започва атмосферата? Поддържа ли отзвукът емоцията, или скрива следващата фраза? Това са по-полезни въпроси от търсенето на универсално „правилна“ дължина. Плочната реверберация е особено интересна като идея, защото не е длъжна да възпроизвежда реално архитектурно място. Тя може да бъде собствена музикална среда. Чуй я като цвят около изпълнението: понякога едва забележим, понякога превърнат в основна част от настроението. Така една метална повърхност участва в начина, по който преживяваме човешкия глас.
Органът: как въздухът превръща една сграда в инструмент
Органистът сяда пред клавиатури, но инструментът му всъщност управлява въздух. Стотиците или хилядите тръби не са украшение: чрез тях различни височини и тембри изпълват пространството. Клавишът избира тон, регистърът избира цвят При тръбния орган въздух под налягане се подава към избраните тръби. Клавиатурата определя кои тонове да прозвучат, а регистрите включват групи с различен звуков характер. Yamaha обяснява това взаимодействие като система от два едновременно действащи избора. Един клавиш може да задейства повече от една група тръби, ако са включени няколко регистъра. Ръководството за регистрите показва как така се променят тембърът и звучащите височини. Пространството е част от слушането В органен запис следете не само новите тонове, но и отзвука на предишните. В голяма зала или храм музикалната фраза продължава да живее в акустиката след непосредственото ѝ изсвирване. Сравнете прозрачен, тих пасаж с плътно звучене на много регистри. Разликата може да бъде толкова голяма, че инструментът да изглежда като няколко различни ансамбъла. При изпълнение на живо наблюдавайте подготовката на звуковите промени. Изборът на регистри е част от интерпретацията, а не само техническа настройка преди началото. Органът предлага особен начин да мислим за музиката: като съчетание между движение на въздуха, механизъм и архитектурно пространство. Една и съща партитура може да получи различен облик според инструмента и мястото, в което той звучи.
Вибрафонът: металният блясък, който влезе в джаза
Вибрафонът има метален блясък, който може да остане във въздуха дълго след удара. Тъкмо продължението на звука е толкова важно, колкото и неговото начало: изпълнителят трябва да реши кои тонове да остави да се срещнат. Пластини, тръби и въртящи се дискове Инструментът използва настроени алуминиеви пластини, под които има резонаторни тръби. При модели с мотор въртящи се дискове в горната част на тръбите създават характерното пулсиране. Yamaha описва тези елементи и педала, с който се управлява заглушаването. Вибрафонът присъства и в джазови записи с необичаен ансамблов баланс. Например Боби Хътчерсън свири на него в Out to Lunch! на Ерик Долфи, документиран от Blue Note. Как да слушаме отзвука Изберете бавен откъс и следете как следващият тон влиза в остатъка от предишния. Ако звученето бъде спряно по-рано, фразата ще изглежда по-ясно разделена; ако бъде оставено, се появява друга плътност. После насочете внимание към взаимодействието с баса и барабаните. Вибрафонът може да добавя и ритмичен контур, и хармоничен цвят. Тези роли често съществуват едновременно. Не очаквайте винаги еднакво „вибриращо“ звучене. Различните настройки и изпълнителски решения могат да променят характера му. Най-полезният въпрос е как конкретният звук участва в конкретната музика. Така инструментът се разкрива като изкуство на продължителността: кога да започне тонът, колко дълго да остане и с кои други тонове да сподели пространството.
Маримбата: топлият звук на дървените пластини
Маримбата посреща слуха с меко начало и топъл отзвук. Подредените като клавиатура пластини може да изглеждат просто, но размерите, материалът и обработката им са част от внимателно изграден акустичен инструмент. Дървото има значение За пластините традиционно се използва палисандър, а друга разпространена дървесина е падукът. Има и модели със синтетични материали. Yamaha описва тези различия и вариантите в обхвата на инструмента. Маримбите не са еднакви по размер. Срещат се инструменти с четири, четири и половина и пет октави. Разширяването надолу променя възможностите за репертоар и ансамблова роля. Затова впечатлението от една маримба не изчерпва цялото семейство. Ударът може да създаде непрекъсната линия При солово изпълнение наблюдавайте движението на палките. Отделните удари могат да бъдат организирани така, че слухът да възприеме продължителна мелодия или плътна хармонична среда. После се съсредоточете върху ниските тонове. Те дават различно усещане за пространство от високите и помагат на инструмента да изгради собствен звуков мащаб. Сравнете кратък ритмичен откъс с бавна, разгърната фраза. Маримбата не е ограничена до демонстрация на бързина. Тихото свирене и внимателно оставеният отзвук могат да бъдат също толкова въздействащи. Това е добър пример как познатата дума „ударни“ може да скрие разнообразие. Начинът на възбуждане на звука е удар, но музикалният резултат може да бъде мелодичен, хармоничен и изключително нюансиран. Най-интересно е да чуем как изпълнителят свързва тези възможности.