Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Челестата: инструментът зад приказния звън
Челестата прилича на малък клавишен инструмент, но отвътре крие метални пластини. Нейният звън често създава приказно усещане, без да има нужда от голяма сила или плътен оркестров масив. Клавиатура с ударен механизъм Огюст Мюстел създава челестата през 1886 г. При натискане на клавишите чукчета удрят метални пластини. Историята на Yamaha посочва и прочутото ѝ използване в Танца на Феята Драже от Лешникотрошачката на Чайковски. Под пластините има дървени резонаторни кутии. Тяхната подредба е показана в описанието на конструкцията. Така външната прилика с пиано не трябва да ни подвежда: звукоизточникът е различен. Малък звук с голяма образна сила Чуйте прочутия танц и обърнете внимание как звънът се отделя от съпровода. Ясното начало на тона му позволява да бъде разпознат дори в по-богата инструментална среда. После си представете същата мелодия с друг тембър. Ритъмът и височините могат да останат, но образът ще се промени. Това е удобен начин да усетим колко важна е оркестрацията за емоционалното въздействие. Челестата не носи приказност като физическо свойство, записано в метала. Така я чуваме чрез съчетанието от тембър, музикален контекст и натрупани културни асоциации. Затова познатият звън може да бъде и ново откритие. Ако следим как композиторът го съчетава с останалите гласове, ще чуем конкретна музикална работа зад ефекта, който сме свикнали просто да наричаме магичен.
Вибрафонът: металният блясък, който влезе в джаза
Вибрафонът има метален блясък, който може да остане във въздуха дълго след удара. Тъкмо продължението на звука е толкова важно, колкото и неговото начало: изпълнителят трябва да реши кои тонове да остави да се срещнат. Пластини, тръби и въртящи се дискове Инструментът използва настроени алуминиеви пластини, под които има резонаторни тръби. При модели с мотор въртящи се дискове в горната част на тръбите създават характерното пулсиране. Yamaha описва тези елементи и педала, с който се управлява заглушаването. Вибрафонът присъства и в джазови записи с необичаен ансамблов баланс. Например Боби Хътчерсън свири на него в Out to Lunch! на Ерик Долфи, документиран от Blue Note. Как да слушаме отзвука Изберете бавен откъс и следете как следващият тон влиза в остатъка от предишния. Ако звученето бъде спряно по-рано, фразата ще изглежда по-ясно разделена; ако бъде оставено, се появява друга плътност. После насочете внимание към взаимодействието с баса и барабаните. Вибрафонът може да добавя и ритмичен контур, и хармоничен цвят. Тези роли често съществуват едновременно. Не очаквайте винаги еднакво „вибриращо“ звучене. Различните настройки и изпълнителски решения могат да променят характера му. Най-полезният въпрос е как конкретният звук участва в конкретната музика. Така инструментът се разкрива като изкуство на продължителността: кога да започне тонът, колко дълго да остане и с кои други тонове да сподели пространството.
Маримбата: топлият звук на дървените пластини
Маримбата посреща слуха с меко начало и топъл отзвук. Подредените като клавиатура пластини може да изглеждат просто, но размерите, материалът и обработката им са част от внимателно изграден акустичен инструмент. Дървото има значение За пластините традиционно се използва палисандър, а друга разпространена дървесина е падукът. Има и модели със синтетични материали. Yamaha описва тези различия и вариантите в обхвата на инструмента. Маримбите не са еднакви по размер. Срещат се инструменти с четири, четири и половина и пет октави. Разширяването надолу променя възможностите за репертоар и ансамблова роля. Затова впечатлението от една маримба не изчерпва цялото семейство. Ударът може да създаде непрекъсната линия При солово изпълнение наблюдавайте движението на палките. Отделните удари могат да бъдат организирани така, че слухът да възприеме продължителна мелодия или плътна хармонична среда. После се съсредоточете върху ниските тонове. Те дават различно усещане за пространство от високите и помагат на инструмента да изгради собствен звуков мащаб. Сравнете кратък ритмичен откъс с бавна, разгърната фраза. Маримбата не е ограничена до демонстрация на бързина. Тихото свирене и внимателно оставеният отзвук могат да бъдат също толкова въздействащи. Това е добър пример как познатата дума „ударни“ може да скрие разнообразие. Начинът на възбуждане на звука е удар, но музикалният резултат може да бъде мелодичен, хармоничен и изключително нюансиран. Най-интересно е да чуем как изпълнителят свързва тези възможности.