Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Songs in the Key of Life: големият музикален свят на Стиви Уондър
Заглавието Songs in the Key of Life обещава голям свят. Албумът на Стиви Уондър действително предлага повече от една емоционална линия: простор за спомен, движение, обич и размисъл. Най-интересно е как толкова различни песни могат да останат част от един разпознаваем музикален глас. Проект, който надхвърля обикновения дългосвирещ формат Motown описва изданието от 1976 г. като два дългосвирещи винила с допълнителна малка плоча от четири песни — общо двадесет и една композиции. Работата е разпределена между няколко студиа в Калифорния и Ню Йорк. Сред участниците са басистът Нейтън Уотс, китаристът Майкъл Сембело и гости като Хърби Хенкок. Песента „I Wish“ е сред последните записани за проекта. В отделния разказ за нея Motown свързва създаването ѝ със спомен на Уондър за летен фирмен пикник. Широтата се усеща в последователността Големият албум не се измерва само с продължителност. По-важно е дали различните му моменти имат нужда един от друг. Енергична песен може да направи следващата тиха фраза по-осезаема, а споменът да промени начина, по който чуваме настоящото настроение. Остави записа да се развива без разместване и си отбележи три прехода, които те изненадват. После се върни към тях отделно. Това упражнение показва композицията на албума като цяло, отвъд самостоятелните хитове. При Уондър любопитството към ритъма, тембъра и мелодията предлага множество входове. Не е необходимо всички песни да те спечелят еднакво, за да усетиш мащаба на общата картина.
Плочната реверберация: огромният метален лист зад невидимата зала
Гласът свършва фразата, но около него остава сияние. За подобно усещане не е задължително да има огромна зала. Плочната реверберация създава продължителен отзвук чрез вибрации на метална пластина — идея, която превръща механиката в студийно пространство. Метална плоча с музикална задача Universal Audio проследява появата на EMT 140 през 1957 г. При този тип устройство сигналът възбужда тънка метална плоча, окачена в рамка. Получените вибрации се улавят и се връщат като реверберационен сигнал. Това е електромеханичен процес, различен от изчисляването на отзвук в цифров алгоритъм. Същият източник посочва, че четири ранни EMT 140 са инсталирани в Abbey Road още през 1957 г. Плочите предлагат алтернатива на специално помещение за ехо, но също изискват значително място и изолация. „Студиен ефект“ в този случай може да означава голям физически обект зад звуковия пулт. Пространство, което не е длъжно да бъде стая Когато слушаш вокал с дълъг отзвук, опитай да разделиш непосредствения глас от следата след него. Къде приключват думите и къде започва атмосферата? Поддържа ли отзвукът емоцията, или скрива следващата фраза? Това са по-полезни въпроси от търсенето на универсално „правилна“ дължина. Плочната реверберация е особено интересна като идея, защото не е длъжна да възпроизвежда реално архитектурно място. Тя може да бъде собствена музикална среда. Чуй я като цвят около изпълнението: понякога едва забележим, понякога превърнат в основна част от настроението. Така една метална повърхност участва в начина, по който преживяваме човешкия глас.
Защо виниловата плоча има нужда от специална корекция
Защо грамофонът често има нужда от специален вход или предусилвател? Отговорът не е само „защото сигналът е слаб“. Във възпроизвеждането на винил участва и предварително договорена промяна на честотния баланс. Нейното познато име е RIAA еквализация. Промяна при запис, обратна промяна при слушане В техническия справочник на Audio-Technica принципът е описан ясно: при подготовката на записа ниските честоти се намаляват, а високите се повишават. При възпроизвеждането се прилага обратната корекция. Така записването и прочитането работят като свързана система. Производителят посочва сред целите по-голяма продължителност на записа и подобрено възпроизвеждане. Phono входът осигурява необходимата обратна честотна корекция. Затова обикновеният линеен вход и грамофонният вход не са взаимозаменяеми само защото буксите изглеждат сходни. Малък надпис, голяма разлика Преди свързване провери дали конкретният грамофон има вграден предусилвател и как е означен избраният изход. После проследи входа на усилвателя или активните колони според техните ръководства. Целта е всяко устройство да получи сигнала, за който е предвидено. Това е по-полезно от случайно увеличаване на всички регулатори, докато се появи звук. Историята на RIAA показва нещо любопитно за „естествения“ аналогов звук: зад него също стоят инженерни договорености. Те не отнемат удоволствието от музиката. Напротив, позволяват на различни устройства да работят заедно. След като веригата е настроена правилно, можеш спокойно да забравиш съкращението и да се върнеш към онзи бас или глас, заради който си сложил плочата.
Виниловата бразда: музика, записана като движение
Черната повърхност на плочата изглежда спокойна. Под иглата обаче малки движения се превръщат в музика. Винилът съхранява аналогова механична следа, а грамофонната доза я преобразува в електрически сигнал. Това е едновременно прост принцип и удивително прецизна задача. Какво всъщност следва иглата Audio-Technica обяснява, че измененията в браздата са механични аналози на аудиосигналите. При стереозаписа двете стени носят информацията за левия и десния канал. В системата с два подвижни магнита на производителя магнитите са разположени така, че да съответстват на тези две посоки. Според техническия речник на компанията дозата преобразува вибрациите на иглата в електрически сигнал за последващо усилване. Следователно плочата, иглата, механиката и електрониката участват в една непрекъсната верига. Никой от тези елементи не може сам да обясни крайния звук. Ритуалът е част от удоволствието Поставянето на плоча предлага различно темпо на слушане. Избираш страна, спускаш иглата и оставяш поредицата да се развие. Можеш да използваш този малък ритуал като покана да чуеш целия албум, вместо постоянно да прескачаш към следващото заглавие. Ако сравняваш издания, не превръщай носителя в предварителна присъда за качеството. Съсредоточи се върху гласа, баланса и динамиката на конкретния запис. Попукването може да носи лична носталгия, но то не е музикален инструмент в аранжимента. Най-интересното във винила е как една материална следа отново се превръща в движение, а движението — в позната песен.
Discovery: Daft Punk превръщат семпъла в поп въображение
Електронен албум може да бъде едновременно колекция от песни и начало на въображаем филм. Discovery на Daft Punk позволява и двете преживявания: ясни мелодични моменти и последователност, която насърчава слушателя да остане вътре в създадения свят. От плочата към анимацията Вторият студиен албум на дуото излиза на 12 март 2001 г. След него Daft Punk работят с японския художник Лейджи Мацумото по Interstella 5555: The Story of the Secret Star System, анимационен филм, чийто саундтрак е Discovery. Връзката е описана в официалната страница на албума. Четиринайсетте композиции започват с One More Time и завършват с Too Long. Между тях има както енергични песни, така и по-кратки или по-съзерцателни отклонения: Nightvision, Something About Us и Veridis Quo променят осезаемо темпото на преживяването. Поп мелодията като ориентир Заглавието подсказва откриване, а слушането може да следва същата логика. Започнете с познатото Harder, Better, Faster, Stronger, после преминете към Digital Love. И в двете има силно разпознаваеми мотиви, но начинът, по който гласът и инструментите ги подреждат, е различен. След първото слушане гледането на филма добавя нов пласт. При следващо връщане само към звука забележете кои образи остават и кои детайли в музиката излизат отново на преден план. Това не изисква да изберем „правилния“ начин да възприемем албума. Discovery показва колко много може да носи една електронна песен: телесен импулс, ясна мелодия и възможност за визуален разказ. Различните входове водят към един и същ запис, но не непременно към едно и също слушателско преживяване.
Endtroducing: албумът като колекция от нови връзки
Какво се случва, когато колекцията от плочи стане инструмент? В Endtroducing..... DJ Shadow не просто поставя откъси един след друг. Той изгражда нови отношения между ритъм, мелодия, глас и тишина, така че намерените звуци започват да принадлежат на общ свят. Дебютът от 1996 година Албумът е издаден през 1996 г. и е дебютът на DJ Shadow. Официалното юбилейно издание подчертава работата със семпли и изброява оригиналните композиции, сред които Building Steam with a Grain of Salt, Organ Donor и Midnight in a Perfect World. Зад името стои Джош Дейвис. Книгата на Елиът Уайлдър за албума е основана на разговори с него и разглежда ранните му години, отношенията с Mo'Wax и Джеймс Лавел и създаването на записа. Това е описано в представянето ѝ в сайта на музиканта. Да слушаме връзките, а не само източниците Разпознаването на семпъл може да бъде приятно откритие, но не е единственият начин да разберем музиката. По-важно е какво прави фрагментът на новото си място. Повторен пианен мотив може да стане опора; кратък гласов откъс — пауза в разказа; ударен звук — мост между две различни настроения. Започнете с Midnight in a Perfect World и следете как се променя плътността около основната фигура. После чуйте по-кратката Organ Donor. Сравнението показва, че една техника не налага един размер или една емоция. Албумът е особено подходящ за слушане като непрекъсната последователност. Преходите и кратките отклонения имат значение: те превръщат отделните находки в личен музикален маршрут, който не изисква предварително да познаваме всяка използвана плоча.