Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Dance Mania: Тито Пуенте и енергията на големия танцов оркестър
В танцовия оркестър ударните могат да бъдат и мотор, и режисьор. При Тито Пуенте тази двойна роля е добра отправна точка към Dance Mania: албум, който ни кара да мислим за аранжимента с цялото тяло. Запис от 1958 г., запазен като културно наследство Dance Mania излиза през 1958 г. и е включен в Националния регистър на звукозаписите на САЩ през 2002 г. В есето си за Библиотеката на Конгреса барабанистът и преподавател Джим Пейн описва как Пуенте съчетава бигбенд инструментация и джазови хармонии с афрокубински ритми. Източник: Jim Payne, Dance Mania, Library of Congress. Пейн работи лично с Пуенте и разказва за неговото внимание към нотните партии и ритмичната организация. Тимбалите стават основен инструмент на музиканта; той ги поставя отпред и свири прав, което улеснява подаването на сигнали към оркестъра. Зад сценичната енергия стои внимателно подредена ансамблова работа. Кой отговаря на кого? Вместо да броиш всяко ударение, проследи разговора между кратките духови фрази и перкусията. Кога групата свири като един голям инструмент? Кога отделен тембър излиза напред? Подобно слушане разкрива разликата между силен звук и силно усещане за ритъм. Опитай да се върнеш към един кратък откъс три пъти: веднъж за баса, веднъж за ударните и веднъж за цялата картина. Възможно е това, което първоначално звучи като свободно избухване, да се окаже прецизно подготвен отговор. Именно тази среща между дисциплина и непосредствено удоволствие прави танцовата музика толкова богата за слушане, дори когато в стаята няма място за танц.
Abraxas: китарата на Santana в среща с латинския ритъм
Електрическата китара може да води мелодията, без да командва целия разговор. В Abraxas на Santana тя стои сред орган, бас и ударни, които непрекъснато променят усещането за движение. Това прави албума интересен дори за човек, който обикновено не слуша китарен рок. Девет части от един свят Официалната дискография на Santana поставя Abraxas през 1970 г. Сред деветте композиции са „Black Magic Woman/Gypsy Queen“, „Oye Como Va“, „Incident at Neshabur“ и „Samba Pa Ti“. Албумът започва със „Singing Winds, Crying Beasts“ и завършва с „El Nicoya“ — последователност, която предлага повече настроения от познатите радиохитове. Източник: официалната дискография на Santana. „Oye Como Va“ има собствен живот преди версията на Santana. Тито Пуенте я записва за El Rey Bravo от 1962 г.; по-късната рок интерпретация използва електрическа китара и орган Hammond B3. Така една мелодия позволява да сравним два различни инструментални езика. Източник: Craft Recordings за El Rey Bravo. Слушай и зад солото При първо слушане е лесно да следваш само китарата. При второ насочи вниманието към моментите, в които тя замълчава. Дали ударните запазват същото напрежение? Дали басът очертава нова посока, преди мелодията да се върне? Такива въпроси превръщат познатия запис в работа на цял ансамбъл. Полезно е и да оставиш композициите в албумния им ред. Контрастът между по-съзерцателен пасаж и плътен ритмичен епизод се усеща различно от поредица самостоятелни хитове. Abraxas дава повод да чуем виртуозността като способност да участваш в общо движение, а не само да заемаш преден план.