Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
African Giant: Burna Boy и многопосочният звук на един албум
Албум с толкова категорично заглавие лесно приканва към големи обобщения. По-интересно е да започнем от конкретните срещи в African Giant на Burna Boy: различни гласове и музикални посоки, събрани около ясно разпознаваем изпълнител. Деветнайсет композиции от 2019 г. В интервю за Recording Academy от август 2019 г. албумът е представен като ново издание с 19 песни. Сред участниците са Jorja Smith, Jeremih, Zlatan, Serani, M.anifest, Future и YG. В „Different“ Burna Boy работи с Деймиън Марли и Анжелик Киджо — среща, която той обсъжда отделно в разговора. Източник: интервюто на Recording Academy с Burna Boy. Изпълнителят свързва проекта с желанието да насочи внимание към хората и средата, от които идва. Това е негово обяснение на замисъла, а не основание да приемаме един албум за портрет на цял континент. Общият почерк сред различията Слушай как се запазва усещането за един и същ артист, когато гостите и инструменталната картина се сменят. Дали връзката е в тембъра, в начина на фразиране или в повторението на определени ритмични жестове? Не е необходимо всяка композиция да отговаря по един и същ начин. Полезно е да сравниш песен с гост и песен, в която вниманието остава върху основния глас. Забележи какво се променя в разпределението на пространството, а не само кой пее. Подобно слушане пази отделните сътрудничества от превръщане в списък с известни имена. То показва и защо разнообразието работи най-добре, когато между различните части има чуваема връзка.
Talking Timbuktu: срещата на Али Фарка Туре и Рай Кудър
Срещата на двама известни китаристи лесно може да се превърне в състезание. Talking Timbuktu предлага по-интересна отправна точка: как различни музикални биографии могат да създадат общо пространство, без да загубят собствените си очертания. От среща в Лондон до студио в Лос Анджелис Според World Circuit Али Фарка Туре и Рай Кудър се срещат в Лондон през 1992 г., докато Туре е на европейско турне. Записите са направени за три дни в Лос Анджелис през 1993 г., а албумът излиза на 29 март 1994 г. и печели Grammy. Източник: World Circuit, Talking Timbuktu. Сред десетте композиции са „Bonde“, „Soukora“, „Gomni“, „Ai Du“ и „Diaraby“. Заглавието насочва към Мали, но мястото на студийната работа е друго — полезно напомняне, че географията в музиката има повече от един слой. Диалогът се чува и в паузите При слушане опитай да не определяш веднага кое е „африканско“ и кое е „американско“. По-полезно е първо да следиш как фразите се допълват: кога една китара оставя място, кога друга подчертава ритъма и кога съчетанието звучи като обща мисъл. Етикетите могат да помогнат по-късно, след като сме чули конкретния разговор. Избери кратък пасаж и се съсредоточи върху края на фразите. Дали тонът е оставен да отзвучи? Дали следващият инструмент влиза веднага? Тези малки решения често показват повече за ансамбловото доверие от най-бързото соло. Албумът е подходящ за бавно слушане, при което не търсим победител, а наблюдаваме как музикантите правят място един за друг.
Abraxas: китарата на Santana в среща с латинския ритъм
Електрическата китара може да води мелодията, без да командва целия разговор. В Abraxas на Santana тя стои сред орган, бас и ударни, които непрекъснато променят усещането за движение. Това прави албума интересен дори за човек, който обикновено не слуша китарен рок. Девет части от един свят Официалната дискография на Santana поставя Abraxas през 1970 г. Сред деветте композиции са „Black Magic Woman/Gypsy Queen“, „Oye Como Va“, „Incident at Neshabur“ и „Samba Pa Ti“. Албумът започва със „Singing Winds, Crying Beasts“ и завършва с „El Nicoya“ — последователност, която предлага повече настроения от познатите радиохитове. Източник: официалната дискография на Santana. „Oye Como Va“ има собствен живот преди версията на Santana. Тито Пуенте я записва за El Rey Bravo от 1962 г.; по-късната рок интерпретация използва електрическа китара и орган Hammond B3. Така една мелодия позволява да сравним два различни инструментални езика. Източник: Craft Recordings за El Rey Bravo. Слушай и зад солото При първо слушане е лесно да следваш само китарата. При второ насочи вниманието към моментите, в които тя замълчава. Дали ударните запазват същото напрежение? Дали басът очертава нова посока, преди мелодията да се върне? Такива въпроси превръщат познатия запис в работа на цял ансамбъл. Полезно е и да оставиш композициите в албумния им ред. Контрастът между по-съзерцателен пасаж и плътен ритмичен епизод се усеща различно от поредица самостоятелни хитове. Abraxas дава повод да чуем виртуозността като способност да участваш в общо движение, а не само да заемаш преден план.
Buena Vista Social Club: една студийна среща и дълъг музикален живот
Понякога неосъщественият план отваря път към съвсем друга музикална история. Buena Vista Social Club възниква след промяна в замислена международна среща. Полученият запис насочва вниманието към кубински музиканти с дълъг опит и към силата на общото изпълнение. Планът се променя в Хавана World Circuit разказва, че през март 1996 г. е планиран албум с кубински и малийски музиканти. Когато участниците от Мали не получават визите си навреме, Рай Кудър, Ник Голд и Хуан де Маркос Гонсалес променят посоката на работата. В сесиите в студиата EGREM участват музиканти като басиста Орландо „Качаито“ Лопес, тромпетиста Мануел „Гуахиро“ Мирабал и Барбарито Торес. Албумът излиза през 1997 г., а документалният филм на Вим Вендерс от 1999 г. разширява срещата с тези изпълнители. Ансамбълът като разговор между биографии Започни с „Chan Chan“, но след първото впечатление насочи вниманието към отделните участници. Как инструментите си оставят място? Кога една кратка украса променя настроението? В общия звук могат да се чуят различни характери, без всеки да настоява да бъде единствен център. Важно е да не превръщаме подобна музика в безименна картичка от „друго време“. Зад нея стоят конкретни хора, репертоар и професионален опит. Потърси имената на участниците и продължи към техните отделни записи. Така известният албум се превръща от крайна спирка в начало на по-дълго слушане. Най-хубавото откритие може да бъде следващата песен, към която тази първа среща те е насочила.
Come Away with Me: Нора Джоунс и силата на спокойния дебют
Някои дебюти настояват веднага да бъдат забелязани. Come Away with Me на Нора Джоунс предлага различно усещане: покана да се приближиш и да останеш. Спокойствието му обаче не означава, че записът е възникнал без търсене и избор между различни посоки. Албумът като резултат от няколко пътя Blue Note датира дебюта през 2002 г. и посочва продуцента Ариф Мардин. Юбилейното издание разкрива и по-ранни демозаписи, включително изпълнение, направено от Джоунс в училищната ѝ музикална стая. В историята на изданието лейбълът обяснява как финалният албум съчетава материал от демосесиите, работата с Крейг Стрийт и новите записи с Мардин. „Don’t Know Why“ и „Turn Me On“ идват от ранните сесии, с последваща работа по звученето. Близостта е въпрос на баланс Слушай къде стои гласът спрямо инструментите. Не търси само колко е силен, а дали можеш да следваш малките му промени, без да губиш усещането за ансамбъл. При сдържан аранжимент дори кратък инструментален отговор може да получи голямо значение. После остави цяла песен да мине, без да анализираш нищо. Сравни впечатлението с внимателното слушане. Добре балансираният запис може да работи и по двата начина: да бъде непосредствено приятен и да предлага още подробности при връщане. Come Away with Me е интересен пример как привидната непринуденост може да бъде резултат от множество решения, докато слушателят получава усещане за естествена, ненатрапчива среща.
Tracy Chapman: дебютът, в който тихият глас носи големи истории
Понякога тихото присъствие успява да спре повече шум от най-силния аранжимент. Едноименният дебют на Трейси Чапман предлага песни, в които вниманието естествено се насочва към гласа и разказа. Големият му успех започва през година, изпълнена с много различни поп образи. Дебютът и срещата с огромна публика Rhino датира издаването на 5 април 1988 г. Сред ключовите песни са „Fast Car“, „Talkin’ Bout a Revolution“ и „Baby Can I Hold You“. През юни Чапман участва в концерта за седемдесетгодишнината на Нелсън Мандела на стадион „Уембли“. В официалното съобщение за преизданието е посочен оригиналният продуцент Дейвид Кершенбаум. Албумът съдържа единадесет песни. Тази компактна рамка е добра отправна точка за слушане отвъд най-познатия сингъл. Историята има нужда от време Чуй „Fast Car“ като разказ, вместо само като поредица от познати музикални моменти. Как началото подготвя очакването? Кога една повторена фраза започва да носи различна тежест? Не е нужно да цитираме текста, за да забележим развитието на гледната точка. После продължи с друга песен от дебюта и сравни начина на обръщение към слушателя. При такова изпълнение сдържаността не означава липса на сила. Тя може да остави достатъчно пространство, за да си представим хората и ситуациите сами. Албумът напомня, че голямата музикална история не винаги започва с голям жест. Понякога е достатъчен глас, който знае какво иска да разкаже, и песен, която му дава време.