Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
African Giant: Burna Boy и многопосочният звук на един албум
Албум с толкова категорично заглавие лесно приканва към големи обобщения. По-интересно е да започнем от конкретните срещи в African Giant на Burna Boy: различни гласове и музикални посоки, събрани около ясно разпознаваем изпълнител. Деветнайсет композиции от 2019 г. В интервю за Recording Academy от август 2019 г. албумът е представен като ново издание с 19 песни. Сред участниците са Jorja Smith, Jeremih, Zlatan, Serani, M.anifest, Future и YG. В „Different“ Burna Boy работи с Деймиън Марли и Анжелик Киджо — среща, която той обсъжда отделно в разговора. Източник: интервюто на Recording Academy с Burna Boy. Изпълнителят свързва проекта с желанието да насочи внимание към хората и средата, от които идва. Това е негово обяснение на замисъла, а не основание да приемаме един албум за портрет на цял континент. Общият почерк сред различията Слушай как се запазва усещането за един и същ артист, когато гостите и инструменталната картина се сменят. Дали връзката е в тембъра, в начина на фразиране или в повторението на определени ритмични жестове? Не е необходимо всяка композиция да отговаря по един и същ начин. Полезно е да сравниш песен с гост и песен, в която вниманието остава върху основния глас. Забележи какво се променя в разпределението на пространството, а не само кой пее. Подобно слушане пази отделните сътрудничества от превръщане в списък с известни имена. То показва и защо разнообразието работи най-добре, когато между различните части има чуваема връзка.
Songs in the Key of Life: големият музикален свят на Стиви Уондър
Заглавието Songs in the Key of Life обещава голям свят. Албумът на Стиви Уондър действително предлага повече от една емоционална линия: простор за спомен, движение, обич и размисъл. Най-интересно е как толкова различни песни могат да останат част от един разпознаваем музикален глас. Проект, който надхвърля обикновения дългосвирещ формат Motown описва изданието от 1976 г. като два дългосвирещи винила с допълнителна малка плоча от четири песни — общо двадесет и една композиции. Работата е разпределена между няколко студиа в Калифорния и Ню Йорк. Сред участниците са басистът Нейтън Уотс, китаристът Майкъл Сембело и гости като Хърби Хенкок. Песента „I Wish“ е сред последните записани за проекта. В отделния разказ за нея Motown свързва създаването ѝ със спомен на Уондър за летен фирмен пикник. Широтата се усеща в последователността Големият албум не се измерва само с продължителност. По-важно е дали различните му моменти имат нужда един от друг. Енергична песен може да направи следващата тиха фраза по-осезаема, а споменът да промени начина, по който чуваме настоящото настроение. Остави записа да се развива без разместване и си отбележи три прехода, които те изненадват. После се върни към тях отделно. Това упражнение показва композицията на албума като цяло, отвъд самостоятелните хитове. При Уондър любопитството към ритъма, тембъра и мелодията предлага множество входове. Не е необходимо всички песни да те спечелят еднакво, за да усетиш мащаба на общата картина.
Вокодерът: как гласът се срещна със синтезатора
Синтезаторът сякаш произнася думи, но гласът не звучи просто като човек с добавен ефект. Вокодерът съчетава два сигнала по специфичен начин. Именно тази среща между артикулация и инструментален тон стои зад много от познатите „говорещи“ електронни звуци. Единият сигнал носи характера на другия В ръководството на Korg вокодерът анализира честотните характеристики на модулиращ сигнал — често човешки глас. Тази информация се използва за филтриране на носещ сигнал, например звук от синтезатор. Получава се инструментален тембър с вокален характер. Конкретният microKORG2 използва шестнадесет честотни ленти. Производителят описва как измененията в отделните области на микрофонния сигнал управляват съответни филтри за носещия звук. В същото ръководство коригирането на вокалната височина и хармонизаторът са отделни функции, което помага да не смесваме различните видове обработка. Думите и тоновете могат да имат различни роли Когато слушаш вокодерен откъс, обърни внимание едновременно на ритъма на сричките и на музикалната височина. Артикулацията може да носи човешкия жест, докато инструменталният материал придава друг цвят. Точно напрежението между познатото и необичайното прави ефекта толкова изразителен. За собствен експеримент започни с кратка, ясно изговорена фраза и прост акорд. След това промени само едното. Така можеш да разбереш коя част оформя ритъма и коя — тембъра. Не е нужно резултатът да бъде максимално „роботски“. Понякога най-интересната употреба е тази, в която думите остават близки, а около тях се появява нов музикален персонаж.
Fairlight CMI: когато записаният звук стана клавишен инструмент
Какво се случва, когато записаният звук стане материал за свирене? Fairlight CMI предлага един от знаковите отговори в историята на електронната музика. Вместо клавиатурата да бъде свързана само с традиционна представа за пиано или орган, тя получава ново отношение към самия запис. Австралийската следа в цифровия звук Националният филмов и звуков архив на Австралия датира Fairlight CMI през 1979 г. и посочва Питър Вогел и Ким Райри като негови създатели. Разработката стъпва върху микропроцесорната система на Тони Фърс в Сидни. Архивът определя инструмента като първия полифоничен цифров семплиращ синтезатор и отбелязва употребата му от Кейт Буш, Брайън Ино и композитори за кино и телевизия. Това поставя машината едновременно в историята на музикалните инструменти и на студийните технологии. От разпознаваем предмет до нов тембър Представи си кратък звук, който вече познаваш — удар, гласна, звън. Как би се променило усещането, ако той започне да изпълнява мелодична или ритмична роля? Именно подобен мисловен експеримент прави семплирането интересно: първо разпознаваш произхода, а после започваш да слушаш музикалната функция. В електронен запис можеш да проследиш дали един необичаен тембър се повтаря като знак между различните части. Ако го премахнеш мислено, остава ли същата песен? Понякога малък звуков детайл носи повече характер от цял допълнителен акорд. Историята на Fairlight е покана да мислим за звука като за материал, който може да получава нов контекст, а не само като за документ на вече случило се изпълнение.
Еквалайзерът: как се оформя цветът на един запис
„Повече бас“ е само най-краткото възможно описание на еквалайзера. В музикалната продукция той позволява да променяме отделни честотни области и така да оформяме баланса на звука. Понякога промяната е очевидна. Друг път малка корекция помага на гласа да стане разбираем сред инструментите. Три въпроса към една честотна лента В ръководството на iZotope основните настройки са обяснени чрез честота, усилване и Q. Честотата избира областта на действие, gain определя повишаването или намаляването, а Q управлява ширината на засегнатата лента. По-високото Q съответства на по-тясна област. Формата на филтъра също е важна. Различните типове не променят спектъра по един и същи начин. Следователно движението на една точка върху графиката не е просто декоративна рисунка: то описва конкретен избор за това кои части от звука да бъдат подчертани или отслабени. Слушай инструмента в неговата компания Китара, която е впечатляваща сама, може да заема прекалено много място до вокала. Вместо да търсиш универсална „добра крива“, пусни целия аранжимент и се съсредоточи върху връзката между двете партии. Стават ли думите по-ясни след корекцията? Запазва ли китарата собствената си роля? Направи малка промяна, изключи я и я включи отново при сходно ниво. Това простичко сравнение е по-полезно от сложна графика без ясна цел. Еквалайзерът не трябва да прави всеки инструмент еднакво голям и ярък. Понякога добрият баланс възниква, когато една партия отстъпи малко пространство, за да може друга да разкаже най-важното.
Добри Христов: между българската песен и хоровото изкуство
Хоровата песен може да бъде едновременно авторско произведение и част от усещането за народна традиция. Творчеството на Добри Христов е особено интересен пример за тази близост. Варненско начало и работа с хора Фондация „Добри Христов“ проследява живота му от раждането във Варна на 14 декември 1875 г. През 1890-те години той работи като учител, организира музикална дейност и публикува песни. През 1899 г. е сред създателите на музикалното дружество „Гусла“ във Варна. Тези факти показват композитора като участник в изграждането на музикална среда. Писането на произведения е свързано с реални изпълнители, образование и общо музициране. Малки форми с разпознаваем характер Сборникът с избрани хорови песни, издаден за 150-годишнината му, обръща внимание на различните видове състави, за които пише, и на запазените диалектни особености в много текстове. Това е полезен ключ към слушането. Думите, ударенията и движението на фразата участват в характера на песента толкова, колкото самата мелодия. Хорът трябва да ги превърне в общо изказване. Добри Христов ни напомня, че музикалната история не се състои само от големи премиери. Тя включва и песни, които се учат, репетират и изпълняват многократно от различни поколения. Именно чрез тази продължителна употреба авторското произведение може да стане близко и разпознаваемо за много хора, без да изгуби своя творец.