Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Фаготът: дългата тръба зад един необикновен глас
Фаготът изглежда дълъг, но вътрешният му въздушен път е още по-дълъг. Конструкцията сгъва тръбата, за да събере голям акустичен инструмент в размер, който човек може да държи и управлява. Път надолу и обратно нагоре Въздухът влиза през двойно езиче, свързано с извита метална тръбичка. След това преминава надолу през корпуса, обръща посоката в долната част и се изкачва до камбаната. Yamaha показва този вътрешен маршрут и постепенното разширяване на канала. Сред историческите предшественици е дулцианът, който също има сгънат въздушен път. Историята на инструмента разглежда и развитието на клапите, чрез които изпълнителят получава по-голям контрол. Повече от нисък съпровод В оркестров откъс следете как фаготът се свързва с другите дървени духови. Той може да поддържа основата, но и да излезе напред с ясно разпознаваема мелодична фраза. Сравнете бързи, отделени тонове с дълга линия. Първите могат да подчертаят подвижността на инструмента, а втората — неговата способност да задържа внимание чрез тембър и фразиране. Не е нужно да му приписваме един постоянен характер, например „комичен“ или „мрачен“. Такъв етикет би скрил голяма част от възможностите му. Различните регистри, артикулация и музикален контекст променят впечатлението. Физическата форма дава добра отправна точка за любопитството. Но след като разберем къде пътува въздухът, следващата стъпка е да чуем колко различни посоки може да поеме самата музика.
Валдхорната: навитият път към оркестровия звук
Навитата тръба и ръката в камбаната правят валдхорната лесна за разпознаване. По-трудно е да я сведем до един тембър: тя може да се слее меко с оркестъра или да се появи с внушителна сила. Звукът поема особен път Съвременната валдхорна е сложен меден духов инструмент с навита тръба. За разлика от много други инструменти в семейството, клапанните лостчета се управляват с лявата ръка, докато дясната стои в камбаната. Yamaha описва тази конструкция и нейното значение за звученето. Камбаната е обърната назад спрямо изпълнителя. В зала част от звука достига публиката след отражения от пространството зад сцената. Затова непосредственото звучене пред камбаната може да се различава от впечатлението в публиката. Между сливане и излизане напред При оркестров запис потърсете момент, в който валдхорната подкрепя друга мелодия. Понякога нейното участие се усеща като промяна на общата топлина, преди да бъде разпознато като отделен глас. После чуйте открито соло или силен ансамблов пасаж. Контрастът показва защо инструментът има толкова различни задачи. Мекият тембър не го лишава от възможност за драматичен жест. Наблюдението на живо добавя още един слой: посоката на камбаната, положението на ръката и общата стойка са част от начина, по който звукът се оформя и разпространява. Оркестровото преживяване зависи не само от написаните ноти, но и от физическото пространство, в което инструментите ги превръщат във въздух.
Тромбонът: когато движението се превръща във височина на тона
При тромбона промяната на височината се вижда. Изпълнителят движи плъзгача и така променя дължината на въздушния път. Това превръща жеста в ясна част от образа на инструмента, но зад него има повече възможности от просто „напред“ и „назад“. Седем позиции, много повече тонове Обичайният плъзгач има седем основни позиции, като първата е най-близо до изпълнителя. По тръбата няма маркировки за тях. Ръководството на Yamaha подчертава, че една позиция позволява няколко различни тона според начина на звукоизвличане. Следователно височината зависи от съчетанието между положението на плъзгача и контрола на устните и въздуха. При модели с допълнителни клапани връзките между позициите могат да се променят, както показва обяснението за басовите разновидности. Движение, което трябва да остане точно Наблюдавайте изпълнение на бавна мелодия. Ръката се движи свободно, но резултатът трябва да бъде точна последователност от височини. Липсата на фиксирани деления не означава липса на прецизност. После чуйте откъс с плавно плъзгане между тоновете. Същият механизъм, който изисква дисциплина за чиста интонация, позволява и характерен изразителен ефект. Не свеждайте тромбона само до този ефект. В оркестрова група той може да добавя тежест и цвят, а като солист — да развива дълга мелодична линия. Видимото движение е само най-лесно забележимата част от много по-богат музикален контрол.
Тромпетът: три клапана и цял свят от тонове
Три клапана изглеждат твърде малко за всички ноти, които чуваме от тромпета. Обяснението е, че пръстите вършат само част от работата. Останалото се случва в начина, по който изпълнителят възбужда въздуха в инструмента. По-дълъг път, по-нисък тон Звукът започва от трептенето на устните в мундщука. Натискането на клапаните включва допълнителни участъци от тръбата и увеличава нейния ефективен път. Yamaha обяснява, че първият клапан понижава с цял тон, вторият — с полутон, а третият — с тон и половина. Една и съща комбинация на клапаните може да даде различни височини. Изпълнителят избира между възможните тонове чрез контрола на устните и въздуха. Затова инструментът не работи като клавиатура, при която всеки бутон означава само една нота. Ясният тон не означава проста задача Чуйте бавна тромпетна мелодия и следете началото на всеки звук. Равният, уверен тон може да прикрие колко точна координация изисква неговото появяване. После сравнете кратки, отделени фрази с дълга свързана линия. Един и същ инструмент може да звучи като сигнал, като разговор или като продължително пеене. Разликата идва не само от нотите, а от начина, по който са произнесени. В ансамбъл тромпетът може да привлече вниманието с ярък акцент, но може и да участва в мек общ цвят. Механиката с трите клапана отваря възможностите; музикалният характер се оформя от човека, който управлява въздуха зад тях.
Флейтата: музика от ръба на въздуха
Флейтата няма езиче, което да трепти в мундщука. Звукът започва там, където струята въздух среща ръба на отвора. На пръв поглед това е прост принцип, но управлението му изисква изключителна точност. Ръбът, който създава трептене Yamaha описва как въздухът, насочен към ръба на отвора в главата, взаимодейства с трептенията във вътрешността на тръбата. При напречната флейта устните оформят струята; при блокфлейтата това прави въздушният канал. Главата на съвременната флейта не е идеално цилиндрична. Нейната форма и обработката на отвора са част от акустичния замисъл. Видимата метална тръба крие прецизно изчислени и изработени детайли. Когато дъхът стане фраза В солов запис следете не само височината на тоновете, а и тяхната плътност. Една линия може да звучи въздушно и отдалечено, друга — ясно очертана и близка. Това променя емоционалното впечатление от мелодията. Паузите също заслужават внимание. При духов инструмент те могат да бъдат едновременно музикално решение и част от физическото дишане. Добре оформената фраза превръща тази необходимост в естествено движение. Сравнете флейта сама и флейта в оркестъра. В общото звучене тя може да подчертае горна линия или да добави светлина към друг инструмент. Не винаги най-важната роля е най-силната. Познаването на принципа на звукоизвличане прави този деликатен контрол по-разбираем. Зад привидната лекота стои непрекъснато взаимодействие между дъх, устни, въздух и тръба.