Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Тромпетът: три клапана и цял свят от тонове
Три клапана изглеждат твърде малко за всички ноти, които чуваме от тромпета. Обяснението е, че пръстите вършат само част от работата. Останалото се случва в начина, по който изпълнителят възбужда въздуха в инструмента. По-дълъг път, по-нисък тон Звукът започва от трептенето на устните в мундщука. Натискането на клапаните включва допълнителни участъци от тръбата и увеличава нейния ефективен път. Yamaha обяснява, че първият клапан понижава с цял тон, вторият — с полутон, а третият — с тон и половина. Една и съща комбинация на клапаните може да даде различни височини. Изпълнителят избира между възможните тонове чрез контрола на устните и въздуха. Затова инструментът не работи като клавиатура, при която всеки бутон означава само една нота. Ясният тон не означава проста задача Чуйте бавна тромпетна мелодия и следете началото на всеки звук. Равният, уверен тон може да прикрие колко точна координация изисква неговото появяване. После сравнете кратки, отделени фрази с дълга свързана линия. Един и същ инструмент може да звучи като сигнал, като разговор или като продължително пеене. Разликата идва не само от нотите, а от начина, по който са произнесени. В ансамбъл тромпетът може да привлече вниманието с ярък акцент, но може и да участва в мек общ цвят. Механиката с трите клапана отваря възможностите; музикалният характер се оформя от човека, който управлява въздуха зад тях.
Флейтата: музика от ръба на въздуха
Флейтата няма езиче, което да трепти в мундщука. Звукът започва там, където струята въздух среща ръба на отвора. На пръв поглед това е прост принцип, но управлението му изисква изключителна точност. Ръбът, който създава трептене Yamaha описва как въздухът, насочен към ръба на отвора в главата, взаимодейства с трептенията във вътрешността на тръбата. При напречната флейта устните оформят струята; при блокфлейтата това прави въздушният канал. Главата на съвременната флейта не е идеално цилиндрична. Нейната форма и обработката на отвора са част от акустичния замисъл. Видимата метална тръба крие прецизно изчислени и изработени детайли. Когато дъхът стане фраза В солов запис следете не само височината на тоновете, а и тяхната плътност. Една линия може да звучи въздушно и отдалечено, друга — ясно очертана и близка. Това променя емоционалното впечатление от мелодията. Паузите също заслужават внимание. При духов инструмент те могат да бъдат едновременно музикално решение и част от физическото дишане. Добре оформената фраза превръща тази необходимост в естествено движение. Сравнете флейта сама и флейта в оркестъра. В общото звучене тя може да подчертае горна линия или да добави светлина към друг инструмент. Не винаги най-важната роля е най-силната. Познаването на принципа на звукоизвличане прави този деликатен контрол по-разбираем. Зад привидната лекота стои непрекъснато взаимодействие между дъх, устни, въздух и тръба.
Кларинетът: как едно малко езиче създава голям глас
Сред сложната система от клапи на кларинета най-важният източник на движение е съвсем малък: тънко езиче, закрепено към мундщука. То превръща дъха в трептене, а останалият инструмент оформя това трептене в музикален тон. Езичето и въздушният стълб Кларинетът използва единично езиче, подобно на саксофона. Ръководството на Yamaha обяснява и ролята на буренцето — частта непосредствено под мундщука. Чрез леко изтегляне на тази част може да се увеличи дължината на инструмента и да се понижи настройката. Температурата също има значение: когато духовият инструмент се затопли при свирене, височината може да се промени. Затова настройването е работа със състоянието на инструмента в конкретния момент. Един глас с много лица При слушане на кларинет обърнете внимание колко различно може да се усеща той в ниския и високия регистър. Мелодията не просто се изкачва; понякога сякаш сменя осветлението си. Следете и началото на фразите. Ясното отделяне на тоновете и плавното им свързване създават различен характер дори върху еднакъв музикален материал. Така дишането и артикулацията участват в смисъла на изпълнението. Ако сравнявате солов запис с оркестров откъс, потърсете момента, в който кларинетът излиза от общата звучност. Понякога присъствието му е ясно, друг път се усеща като промяна на цвета. Точно този диапазон от роли прави инструмента интересен. Малкото езиче не произвежда един неизменен ефект, а отваря възможност за множество различни музикални жестове.
Тайната на цигулката започва в дървото и въздуха
Струната започва движението, но цигулката звучи чрез цялото си тяло. Между лъка и въздуха в залата има верига от малки детайли, всеки от които участва в крайния тембър. Пътят на трептенето Мостчето, върху което лежат струните, предава тяхното движение към горната дъска. Вътре в корпуса се намира душичката — малко дървено стълбче между горната и долната дъска. Yamaha описва как тя пренася трептенията и едновременно подпомага устойчивостта на конструкцията. Под горната дъска има и басова греда. Заедно с корпуса, мостчето и струните тези части образуват взаимосвързана система. Затова цигулката не може да бъде разбрана просто като четири струни, прикрепени към красива дървена кутия. Един инструмент, различни начини на говорене Когато слушате солова цигулка, обърнете внимание на началото на всеки тон. Някои фрази започват меко, други имат по-ясна атака. Този контраст може да промени характера на мелодията, дори когато височините остават същите. После сравнете соловия звук с група цигулки в оркестър. Единичният тембър позволява да се чуят повече индивидуални подробности, а съвместното свирене създава друга плътност и движение. Знанието за устройството насочва вниманието към нещо съществено: инструментът не е пасивен съд за музиката. Неговите материали, форма и настройка участват в отговора на всяко движение на изпълнителя. Красивият тон се ражда от връзката между умение и внимателно изработена конструкция, а не от един-единствен „тайнствен“ елемент.
Защо пианото може да шепне и да гърми
Един и същ клавиш може да прозвучи едва доловимо или да изпълни залата. Тази възможност изглежда естествена, докато не погледнем механизма: пианистът не докосва струните, а управлява сложна система, която превръща движението на пръстите в удар. Чукче, струна и резонатор Натискането на клавиша задвижва чукче. Скоростта, с която то достига струните, влияе върху силата на звука. Историческият обзор на Yamaha свързва тази възможност с механиката, разработена от Бартоломео Кристофори. Самите струни не са достатъчни за голямата звучност. Техните трептения се предават през мостчетата към резонансната дъска, която задвижва повече въздух. Това е обяснено в ръководството за звукоизвличането. Също толкова важно е спирането на звука. Както показва обяснението на Yamaha за механиката, демпферите прекратяват трептенето на съответните струни, когато клавишът бъде освободен. Десният педал може да ги задържи повдигнати. Механиката управлява не само началото, но и продължителността. Да чуем докосването При следващ клавирен запис сравнете тих и силен пасаж. Разликата не е само в общата сила: началото на тона и съотношението между гласовете също променят впечатлението. Следете как изпълнителят отделя мелодията от съпровода. Две ръце могат да свирят едновременно, но да създават различна тежест на отделните линии. От слушателска гледна точка това е като внимателно осветяване на една част от картина. Зад тази изразителност стои конкретна механика. Познаването ѝ не отнема магията на музиката; помага ни да разберем колко прецизно движение е необходимо, за да звучи една фраза свободно.