Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Вокодерът: как гласът се срещна със синтезатора
Синтезаторът сякаш произнася думи, но гласът не звучи просто като човек с добавен ефект. Вокодерът съчетава два сигнала по специфичен начин. Именно тази среща между артикулация и инструментален тон стои зад много от познатите „говорещи“ електронни звуци. Единият сигнал носи характера на другия В ръководството на Korg вокодерът анализира честотните характеристики на модулиращ сигнал — често човешки глас. Тази информация се използва за филтриране на носещ сигнал, например звук от синтезатор. Получава се инструментален тембър с вокален характер. Конкретният microKORG2 използва шестнадесет честотни ленти. Производителят описва как измененията в отделните области на микрофонния сигнал управляват съответни филтри за носещия звук. В същото ръководство коригирането на вокалната височина и хармонизаторът са отделни функции, което помага да не смесваме различните видове обработка. Думите и тоновете могат да имат различни роли Когато слушаш вокодерен откъс, обърни внимание едновременно на ритъма на сричките и на музикалната височина. Артикулацията може да носи човешкия жест, докато инструменталният материал придава друг цвят. Точно напрежението между познатото и необичайното прави ефекта толкова изразителен. За собствен експеримент започни с кратка, ясно изговорена фраза и прост акорд. След това промени само едното. Така можеш да разбереш коя част оформя ритъма и коя — тембъра. Не е нужно резултатът да бъде максимално „роботски“. Понякога най-интересната употреба е тази, в която думите остават близки, а около тях се появява нов музикален персонаж.
DX7: цифровият синтезатор, който остави следа в осемдесетте
Музикалните технологии понякога сменят епохата и с външния си вид. При Yamaha DX7 редиците големи въртящи регулатори отстъпват място на плоски бутони и дисплей. Представеният през 1983 г. инструмент показва различна представа за това как музикантът избира и управлява звук. Цифровият подход става видим Дизайнерският архив на Yamaha описва DX7 като цифров синтезатор с FM звуков генератор. Екипът търси ясна визуална разлика спрямо аналоговите инструменти с многобройни регулатори. Мембранните бутони, LCD дисплеят и изборът на предварителни настройки са част от тази концепция. Зелените означения върху тъмния корпус също са съзнателно решение. Дизайнерите ги наричат DX Green и ги използват, за да направят групите функции по-видими. Тук цветът не е просто украса: той участва в начина, по който сложният инструмент се представя на човека пред клавиатурата. Звукът и управлението вървят заедно Интересно е да сравниш две ситуации: въртиш регулатор и търсиш тембър, или избираш запазена настройка и започваш да свириш. Те насърчават различен работен ритъм. Нито една не отменя въображението, но всяка поставя различни решения на преден план. Когато се върнеш към музика от осемдесетте, слушай клавишните партии като самостоятелни персонажи. Дали звукът има остро начало? Как се изменя, докато нотата продължава? Не е необходимо да разпознаеш точния модел във всеки запис. По-интересно е да забележиш как избраният тембър насочва мелодията и как един нов начин на управление може да отвори нов навик за композиране.
Еквалайзерът: как се оформя цветът на един запис
„Повече бас“ е само най-краткото възможно описание на еквалайзера. В музикалната продукция той позволява да променяме отделни честотни области и така да оформяме баланса на звука. Понякога промяната е очевидна. Друг път малка корекция помага на гласа да стане разбираем сред инструментите. Три въпроса към една честотна лента В ръководството на iZotope основните настройки са обяснени чрез честота, усилване и Q. Честотата избира областта на действие, gain определя повишаването или намаляването, а Q управлява ширината на засегнатата лента. По-високото Q съответства на по-тясна област. Формата на филтъра също е важна. Различните типове не променят спектъра по един и същи начин. Следователно движението на една точка върху графиката не е просто декоративна рисунка: то описва конкретен избор за това кои части от звука да бъдат подчертани или отслабени. Слушай инструмента в неговата компания Китара, която е впечатляваща сама, може да заема прекалено много място до вокала. Вместо да търсиш универсална „добра крива“, пусни целия аранжимент и се съсредоточи върху връзката между двете партии. Стават ли думите по-ясни след корекцията? Запазва ли китарата собствената си роля? Направи малка промяна, изключи я и я включи отново при сходно ниво. Това простичко сравнение е по-полезно от сложна графика без ясна цел. Еквалайзерът не трябва да прави всеки инструмент еднакво голям и ярък. Понякога добрият баланс възниква, когато една партия отстъпи малко пространство, за да може друга да разкаже най-важното.
Компресорът: как студиото управлява силата на звука
Компресорът в студиото не опакова песента в по-малък файл. Той работи с динамиката на сигнала — с отношението между по-силните и по-тихите моменти. Може да помогне на вокала да остане четим, но може и осезаемо да промени характера на барабаните. Прагът и съотношението Universal Audio обяснява основния принцип чрез праг и коефициент на компресия. При съотношение 2:1 сигнал, който е с 8 децибела над прага, се намалява до 4 децибела над него в съответната установена част от действието. Изходното усилване позволява да се компенсира намаляването на нивото. Времевото поведение също е съществено. Параметрите attack и release определят как компресорът реагира и се освобождава. Конкретните устройства имат различни управления: например в описанието на 1176 прагът е фиксиран и входното усилване влияе върху количеството компресия. По-силно не означава непременно по-добре Когато сравняваш обработен и необработен откъс, изравни приблизително силата им. Иначе е лесно да предпочетеш единия само защото изпъква повече. След това слушай началото на ударите, края на думите и движението между фразите. Добрата отправна точка е конкретен въпрос: какво пречи на тази партия да намери мястото си? Ако няма ясен отговор, още една обработка не е задължително решение. Компресорът може да бъде почти незабележим помощник или очевиден ефект. И в двата случая стойността му се измерва с резултата в песента, а не с това колко силно се движи индикаторът на екрана.
Акордеонът: оркестър, който диша между две ръце
При акордеона движението е част от спектакъла: двете ръце се раздалечават, после се приближават, а между тях инструментът сякаш диша. Зад този образ стои напълно конкретен механизъм. Мехът движи въздуха Мехът подава въздух към метални езичета, които вибрират и произвеждат звук. Клавишите и бутоните определят кои тонове ще прозвучат. Hohner показва отделните части чрез свой учебен модел: мелодичната страна, басовите бутони и въздушния бутон, който позволява движение на меха без тон. Това обяснява защо изпълнителят управлява едновременно мелодия, съпровод и въздушен поток. Клавиатурата може да прилича на пиано, но начинът на образуване на звука е друг. Не всички акордеони работят еднакво Акордеон на Alexandre Père & Fils от 1850–1855 г. в Metropolitan Museum има 24 седефени клавиша. При този конкретен инструмент всеки дава различен тон според посоката на меха. Това е характеристика на неговата система, а не правило за всички акордеони. Музейният предмет напомня и колко разнообразно е изглеждало това семейство още през XIX век. Богатата украса е част от историята на производството, но музикалната същност остава в съчетанието между въздух и езичета. В изпълнение следете дългата фраза: къде нараства, къде омеква, къде сякаш поема нов дъх. Именно там видимото движение на меха се превръща в изразителност. Акордеонът може да събере много гласове, но най-човешкото в него често е начинът, по който ги свързва.
Клавесинът: клавиши, които дърпат струните
Клавесинът има клавиши и струни, но не произвежда звук като пианото. Разликата е малка на вид и огромна като последица: струните се дърпат с перца, вместо да бъдат удряни с чукчета. Какво прави натиснатият клавиш Клавишът повдига елемент, носещ перце, което закача струната. При връщането механизмът позволява то да премине, без да я дръпне отново, а заглушител спира звученето. Това е описано в изданието на Metropolitan Museum за клавишните инструменти. Силата на отделния тон не се управлява чрез натиска на пръста по същия начин, както при пианото. Различните конструкции обаче могат да имат няколко набора струни и повече от една клавиатура. Клавесинът на Ян Куше в музейната колекция показва и как исторически инструмент е бил преустройван. Изразителност чрез други средства Липсата на пианистичен контрол върху силата на всеки удар не означава липса на изразителност. При слушане следете артикулацията, продължителността на тоновете и малките промени в разполагането им във времето. Сравнете една клавирна творба на клавесин и на пиано. Вместо да питате кое е „по-красиво“, чуйте кои линии изпъкват във всяка версия. Различният механизъм може да насочи вниманието към различни отношения между гласовете. Така клавесинът престава да бъде просто старо пиано. Той предлага собствен начин на музикално мислене, в който ясното начало на тона, ритмичната организация и преплитането на линиите имат особена тежест.