Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Динамичният микрофон: как една мембрана превръща гласа в сигнал
Между устата на певеца и звука от колоните има малък преводач. Динамичният микрофон превръща движението на въздуха в електрически сигнал, без да записва нищо сам. На сцената изглежда като обикновена дръжка с решетка. Вътре обаче работи внимателно подбрана комбинация от мембрана, намотка и магнит. Миниатюрен генератор, задвижван от гласа Според техническото обяснение на Shure звуковите вълни раздвижват тънка мембрана. Към нея е прикрепена малка намотка, която се движи в магнитно поле. Така възниква електрически сигнал, следващ уловения звук. Именно този принцип стои зад обичайното название „динамичен микрофон с подвижна намотка“. Относително простата конструкция може да бъде здрава и да понася високи звукови нива. Това обяснява присъствието на такива микрофони в концертното озвучаване. Не означава, че всеки модел звучи еднакво или че всички приложения изискват една и съща капсула. Микрофонът също участва в изпълнението При следващ концерт наблюдавай разстоянието до устата на певеца. После проследи дали тихата фраза и силният припев запазват еднаква близост в общия звук. Това е интересен начин да чуеш работата с микрофон като част от изпълнението, а не като чисто техническа подробност. За собствен запис започни с кратко сравнение на няколко позиции. Запази еднакъв откъс и приблизително еднаква сила на гласа, вместо едновременно да сменяш всичко. Така оценяваш конкретния резултат: разбираемостта, характера на гласа и мястото му в музиката. Надписът върху корпуса не може да вземе това решение вместо ушите ти.
Саксофонът: метален инструмент от дървеното семейство
Саксофонът блести като тромпет, но принадлежи към дървените духови инструменти. Привидното противоречие изчезва, когато вместо материала разгледаме начина, по който се ражда звукът. Малкото езиче определя семейството В мундщука на саксофона е закрепено единично езиче. Въздушната струя го кара да трепти и така задвижва въздуха в инструмента. Обяснението на Yamaha за дървените духови посочва именно този принцип като причина металният саксофон да принадлежи към тях. Най-познатите разновидности са сопран, алт, тенор и баритон. Те разширяват семейството в различни регистри. При саксофона височините се променят чрез отваряне и затваряне на тонови отвори, управлявани с клапи. Ръководството за езичето подчертава значението на съчетанието между него, мундщука и лигатурата. Малък детайл близо до устата може силно да повлияе на усещането при свирене. Да разпознаем гласа, а не блясъка Сравнете записи с алт и тенор саксофон. Първо следете общия регистър, после начина, по който тонът започва и се променя вътре във фразата. Не свеждайте различието само до „по-високо“ и „по-ниско“. Саксофонната секция предлага друго преживяване. Няколко гласа могат да се слеят в общ акорд или да отговорят ритмично на останалата група. Соловият инструмент и ансамбловото му използване разкриват различни страни на една и съща конструкция. Така въпросът за семейството става повече от любопитен факт. Той ни учи да свързваме видимата форма с невидимия механизъм на звука.