Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Шакухачи: бамбукът, който превръща дъха в музика
При шакухачи дъхът не се скрива напълно зад тона. Той може да остане доловим и да стане част от изразителността. Затова една кратка фраза понякога привлича вниманието повече от дълъг бърз пасаж. Бамбукова флейта с духовна история Metropolitan Museum представя шакухачи като надлъжна бамбукова флейта, изработвана от частта близо до корена. През периода Едо тя е свързана със скитащите монаси комусо от школата Фуке и с практика на медитация. В тази среда инструментът има значение, което надхвърля концертното изпълнение. Историята му обаче не остава затворена в религиозната употреба. Постепенно той навлиза и в ансамбловата музика, а конструкцията се променя според новите нужди. Пауза, която принадлежи на музиката Музейният разказ проследява прехода към градската среда на Едо и приспособяването за свирене с други инструменти. Това показва жива традиция, способна да приема нов контекст, без непременно да изгуби разпознаваемия си глас. За първо слушане може да оставите настрана очакването за постоянен ритъм. Следете началото на тона, въздуха около него и момента, в който настъпва тишината. Дали следващата фраза продължава предишната мисъл, или започва нова? Така паузата престава да бъде липса на съдържание. Тя дава размер на звука и време той да бъде възприет. Шакухачи е особено интересна именно като среща между материал и действие: бамбукът определя възможности, а дъхът на изпълнителя ги превръща в лична музикална фраза.
Валя Балканска на борда на Voyager: как една родопска песен напусна Земята
Сред звуците, изпратени с космическите апарати Voyager, има и български глас. Това е Валя Балканска с „Излел е Дельо хайдутин“ — родопска песен, включена в музикалната селекция на Златната плоча. В официалния списък на NASA изпълнението е с продължителност 4 минути и 59 секунди. Неговото място там е документиран факт, а не красива градска легенда. Плоча за непознат слушател Двата апарата Voyager, изстреляни през 1977 г., носят по един екземпляр от този своеобразен портрет на Земята. Носителят е меден диск със златно покритие и диаметър 12 инча. Замисълът му е необичаен: да съхрани следи от човешкия свят за евентуална среща с други същества в далечното бъдеще. Това е послание, изпратено без обещание, че някой някога ще го получи. NASA описва проекта и физическия носител тук. Подборът е направен от комитет с председател Карл Сейгън от университета „Корнел“. В съдържанието влизат изображения, природни звуци, поздрави на 55 езика и приблизително 90 минути музика. Предвидени са и указания за възпроизвеждане. Затова плочата е повече от сборник с песни: тя е опит да се разкаже как изглежда и звучи животът на нашата планета. Съдържание на Златната плоча — NASA. Родопите в необикновена компания Българското изпълнение стои редом до произведения на Бах и Бетовен, „Johnny B. Goode“ на Chuck Berry и „Melancholy Blues“ на Louis Armstrong and His Hot Seven. Селекцията включва още грузинско многогласно пеене, японска музика за шакухачи и традиции от различни части на света. Този контекст е съществен: проектът показва разнообразие от музикални езици, без да ги подрежда в класация. Официалният списък с музиката. В него „Излел е Дельо хайдутин“ носи характерна връзка между човешкия глас и народната традиция. За българския слушател песента има свой език, сюжет и културен дом. За непознат слушател, който не разбира думите, остават тембърът, мелодията и начинът, по който гласът заема пространството. Какво всъщност означава това пътуване Често казваме, че песента „представя България в Космоса“. Това е разбираемо съкращение, но по-точно е да кажем, че конкретният запис участва в международен подбор, предназначен да представи Земята. NASA не твърди, че чужда цивилизация вече го е чула. Именно тази неизвестност прави историята толкова силна. Изпълнение, родено в една местна традиция, е включено в послание с планетарен мащаб. Следващото слушане може да започне оттук: от един човешки глас, който едновременно принадлежи на Родопите и е част от звуковата визитка на Земята.