Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Плочната реверберация: огромният метален лист зад невидимата зала
Гласът свършва фразата, но около него остава сияние. За подобно усещане не е задължително да има огромна зала. Плочната реверберация създава продължителен отзвук чрез вибрации на метална пластина — идея, която превръща механиката в студийно пространство. Метална плоча с музикална задача Universal Audio проследява появата на EMT 140 през 1957 г. При този тип устройство сигналът възбужда тънка метална плоча, окачена в рамка. Получените вибрации се улавят и се връщат като реверберационен сигнал. Това е електромеханичен процес, различен от изчисляването на отзвук в цифров алгоритъм. Същият източник посочва, че четири ранни EMT 140 са инсталирани в Abbey Road още през 1957 г. Плочите предлагат алтернатива на специално помещение за ехо, но също изискват значително място и изолация. „Студиен ефект“ в този случай може да означава голям физически обект зад звуковия пулт. Пространство, което не е длъжно да бъде стая Когато слушаш вокал с дълъг отзвук, опитай да разделиш непосредствения глас от следата след него. Къде приключват думите и къде започва атмосферата? Поддържа ли отзвукът емоцията, или скрива следващата фраза? Това са по-полезни въпроси от търсенето на универсално „правилна“ дължина. Плочната реверберация е особено интересна като идея, защото не е длъжна да възпроизвежда реално архитектурно място. Тя може да бъде собствена музикална среда. Чуй я като цвят около изпълнението: понякога едва забележим, понякога превърнат в основна част от настроението. Така една метална повърхност участва в начина, по който преживяваме човешкия глас.
Стереото: как записът получи лява и дясна страна
Когато китарата се появи вляво, а отговорът ѝ дойде отдясно, записът сякаш получава сцена. Стереото е повече от две колони: двата канала могат да носят различна информация и да създадат усещане за разположение. В историята на тази идея особено място има инженерът Алън Блумлайн. Патентът, който мисли за цялата верига В интервю на Abbey Road със семейството му е посочена датата 14 декември 1931 г. за подаването на неговия патент 394325. Разработката обхваща микрофони, електронни схеми, възпроизвеждане с високоговорители и изрязване на стереофоничен запис. Друга историческа публикация на студиото описва сесии от 1934 г.: Томас Бийчъм дирижира Лондонския филхармоничен оркестър в „Юпитер“ на Моцарт, а Блумлайн прави стереозаписи върху восъчни мастери. Технологията вече има практическо музикално приложение, преди да стане обичайна част от домашното слушане. Как да чуеш пространството Избери позната песен със слушалки и проследи само позициите на инструментите. Кои остават в центъра? Кои отговарят отстрани? Дали припевът изглежда по-широк от куплета? Това са въпроси към аранжимента и микса, които лесно пропускаме, когато следим единствено мелодията. После чуй същия откъс през двете колони. Усещането може да бъде различно и само по себе си заслужава внимание. Не търси непременно най-крайните движения между ляво и дясно. Понякога убедителното пространство е почти незабележимо — достатъчно е музикантите да получат място, а песента да остане цяла.
Blue Lines: началото на един различен градски звук
Градският звук рядко се ражда от един жанр. В Blue Lines се срещат различни музикални навици: слушане на плочи, работа с гласове, любов към баса и внимание към песента. Резултатът има собствен характер, дори когато отделните му влияния са разпознаваеми. Бристолският дебют Massive Attack издават Blue Lines през 1991 г. Джони Долар участва в продукцията, а сред важните гостуващи гласове са Шара Нелсън и Хорас Анди. Издателският обзор на албума свързва смесването на хип-хоп, соул, фънк, дъб и електроника с диджейския опит на музикантите в Бристол. Особено показателна е Unfinished Sympathy. Според архива на Abbey Road песента е написана от членовете на Massive Attack заедно с Нелсън и Долар, а струнният аранжимент е на Уил Малоун. Оркестровата партия е записана в Abbey Road с инженер Хейдън Бендъл. Струнните не стоят само на заден план Чуйте как оркестровата линия и вокалът обменят ролята на водещ глас. Струнните не просто удвояват мелодията или запълват празнини; те променят мащаба на песента. Ритмичната основа остава ясна, докато над нея се разгръща много по-широко движение. След това преминете към Safe from Harm. Сравнете не „кой хит е по-добър“, а как различната басова опора променя отношението към гласа. Така албумът се разкрива като поредица конкретни решения, а не само като представител на жанров етикет. Blue Lines заслужава връщане именно заради тези отношения. В него танцувалната основа, човешкият глас и студийната конструкция могат да бъдат еднакво важни, без да си отнемат мястото.
„Wish You Were Here“: отсъствието, превърнато в музика
След успеха на „The Dark Side of the Moon“ Pink Floyd издават „Wish You Were Here“ през септември 1975 г. Новият албум се занимава с отсъствието, отчуждението и отношенията с музикалната индустрия. Неговата форма е необичайно ясна: две части на „Shine On You Crazy Diamond“ обгръщат останалите песни. Четири тона като начало Според официалното представяне на албума малка четиритонова китарна фраза на David Gilmour става отправна точка за „Shine On You Crazy Diamond“. Композицията е свързана със Syd Barrett, бившия член на групата. „Welcome to the Machine“ и „Have a Cigar“ насочват вниманието към музикалния бизнес, докато заглавната песен развива по-личното усещане за липса. Официалната албумна страница. Темата за отсъствието присъства и в оформлението. Оригиналната опаковка използва черно фолио, което скрива корицата, със стикер като външен ориентир. Визуалното представяне така продължава идеята на музиката още преди слушателят да извади плочата. Работа на етапи Хронологията на Pink Floyd датира началото на сесиите в Abbey Road на 6 януари 1975 г. Записите продължават на периоди, а през юли има нов етап на работа и смесване. Албумът излиза във Великобритания на 12 септември и в Съединените щати на следващия ден. И на двата пазара достига първо място. Официална хронология за 1975 г. В „Have a Cigar“ водещият вокал е на Roy Harper. Това е особено интересен избор в албум, чиято идентичност свързваме толкова силно с членовете на Pink Floyd. Данни за песните и гостуващите изпълнители. Един албум с отворени краища Разделянето на „Shine On You Crazy Diamond“ създава усещане за рамка. Началото установява простор и настроение, а завръщането към композицията накрая променя начина, по който помним средните песни. При следващо слушане си струва да оставим достатъчно време за бавните преходи. „Wish You Were Here“ не разчита само на силата на заглавната песен. Цялата подредба позволява отсъствието да бъде усетено чрез пространство, повторение и връщане към една музикална идея.
„The Dark Side of the Moon“: часовници, ленти и един необичаен албум
„The Dark Side of the Moon“ излиза през март 1973 г. Осмият студиен албум на Pink Floyd е записан в EMI Studios, днес познато като Abbey Road. В него песните, гласовете и звуковите ефекти изграждат непрекъснато усещане за движение през време, напрежение и човешки страхове. Албум, изпробван пред публика Официалната история отбелязва, че материалът е развиван частично на живо, преди студийният запис да бъде завършен. Ранна версия е представена в лондонския Rainbow Theatre. Работата в студиото продължава през 1972 и 1973 г., със звукорежисьор Alan Parsons и надзор върху смесването от Chris Thomas. Архивът на Pink Floyd за юбилейното издание и оригиналните записи. Това съчетание е любопитно: албумът, който толкова силно свързваме със студийните възможности, има и предварителен концертен живот. Част от музикалните идеи вече са срещали публика, преди да получат окончателната си записана форма. Глас без обичаен текст На 21 януари 1973 г. Clare Torry записва вокала за „The Great Gig in the Sky“. Официалната хронология посочва датата и студиото, като я поставя сред последните седмици работа по албума. Нейното участие е силен пример как човешкият глас може да носи драматично развитие и без обичайно изложен словесен разказ. Pink Floyd — хронология за 1973 г. Същият архив показва как албумът бързо влиза в концертната програма като цялостно изпълнение. През март групата започва американско турне, чийто репертоар включва целия „The Dark Side of the Moon“. Слушане на връзките Часовниците в „Time“ и звуците в началото на „Money“ могат да бъдат чути като част от музикалната организация, а не просто като ефектни украшения. Те променят вниманието още преди песента да се разгърне. При последователно слушане същото важи и за преходите между отделните заглавия. Затова добър начин да се върнем към албума е да слушаме именно границите: как един звук остава, докато следващият вече идва. Отделните песни запазват своя характер, но връзките им създават по-голяма форма. Така записът от 1973 г. продължава да възнаграждава вниманието към детайли, които случайното пускане на отделен хит лесно пропуска.
Една пешеходна пътека, милиони погледи: корицата на „Abbey Road“
Четирима души пресичат улица и кадърът се превръща в една от най-разпознаваемите обложки в музиката. Снимката за „Abbey Road“ е направена на 8 август 1969 г. от Iain Macmillan. Зад привидната ѝ непринуденост има съвсем конкретна организация: фотографът е на стълба, а полицай задържа движението. Няколко пресичания, един избран образ В официалния разказ за юбилейното издание на албума The Beatles описват как John Lennon, Ringo Starr, Paul McCartney и George Harrison пресичат близо до студиото. Редът им в прочутия кадър е точно този. Простото действие дава на фотографията посока и ритъм: телата и белите ивици създават композиция, която може да се разпознае дори без надпис. Историята на снимката в официалния сайт. Тук снимката не представя сцена от песен и не предлага театрален декор. Тя използва действителна градска среда. Това е добра причина да се върнем към оригиналния кадър и да забележим колко работа вършат пространството, перспективата и разстоянията между хората. Албум без име отпред „Abbey Road“ излиза на 26 септември 1969 г. Официалната му страница отбелязва, че това е първият албум на групата, на чиято предна корица няма нито нейното име, нито заглавието. Разпознаваемостта е поверена на изображението. „Abbey Road“ — официална албумна страница. Същият източник уточнява важна хронологична особеност: това е последният записан албум на The Beatles, но не и последният издаден. Когато подреждаме дискографията само по датите на появата ѝ в магазините, можем да пропуснем действителната последователност на студийната работа. Как образът променя срещата с музиката Корицата е първият контакт с един албум още преди да прозвучи началната песен. При „Abbey Road“ тя не обяснява съдържанието с думи. Оставя четири фигури в движение и позволява на слушателя да пренесе това усещане в музиката. Историята е интересна и като урок по визуална простота. Не е необходимо да добавяме тайни символи към всеки детайл, за да оценим снимката. Достатъчни са документираният ден, работата на Macmillan и смелото решение изображението да остане само на предната страна. Понякога една обикновена улица се оказва напълно достатъчна сцена.