Истории зад музиката

Bitches Brew: Майлс Дейвис превръща студиото в лаборатория

Как звучи джазът, когато студиото престане да бъде само място за запис? При Bitches Brew на Майлс Дейвис самото сглобяване на музиката става част от нейния характер. Електрически и акустични инструменти се срещат в плътно пространство, в което отделният глас ту изплува, ту отново се скрива. Електрическата лаборатория на Майлс Двойният албум излиза на 30 март 1970 г. Продуцент е Тео Масеро. Официалната дискография на Дейвис описва съчетанието от електрически инструменти, студийни ефекти и обработка на записания материал. Това е важна подробност: резултатът не бива да се възприема като прозрачен документ на обикновен концерт. Сред участниците са Уейн Шортър на сопран саксофон, Бени Мопин на баскларинет и Джон Маклафлин на китара. Електрическите пиана на Чик Кърия и Джо Завинул разширяват звуковото поле около тромпета. Имената са впечатляващи, но по-интересен е начинът, по който инструментите се преплитат. Музика без бърз изход Започнете с Pharaoh's Dance, без да търсите обичайното редуване на куплет и припев. Следете кога се появява нов слой и как той променя усещането за вече звучащите партии. Понякога драмата идва от гъстотата, а не от нова тема. В заглавната композиция оставете повторението да изгради напрежение. Тук продължителността е част от преживяването: музиката дава време на слуха да открие детайлите вътре в общия поток. Така Bitches Brew предлага различен вид слушателско внимание. Вместо да чакате солистът да приключи, можете да проследявате едновременно няколко линии. Албумът постепенно се превръща от непозната маса от звуци в място с много входове.