Истории зад музиката

DX7: цифровият синтезатор, който остави следа в осемдесетте

Музикалните технологии понякога сменят епохата и с външния си вид. При Yamaha DX7 редиците големи въртящи регулатори отстъпват място на плоски бутони и дисплей. Представеният през 1983 г. инструмент показва различна представа за това как музикантът избира и управлява звук. Цифровият подход става видим Дизайнерският архив на Yamaha описва DX7 като цифров синтезатор с FM звуков генератор. Екипът търси ясна визуална разлика спрямо аналоговите инструменти с многобройни регулатори. Мембранните бутони, LCD дисплеят и изборът на предварителни настройки са част от тази концепция. Зелените означения върху тъмния корпус също са съзнателно решение. Дизайнерите ги наричат DX Green и ги използват, за да направят групите функции по-видими. Тук цветът не е просто украса: той участва в начина, по който сложният инструмент се представя на човека пред клавиатурата. Звукът и управлението вървят заедно Интересно е да сравниш две ситуации: въртиш регулатор и търсиш тембър, или избираш запазена настройка и започваш да свириш. Те насърчават различен работен ритъм. Нито една не отменя въображението, но всяка поставя различни решения на преден план. Когато се върнеш към музика от осемдесетте, слушай клавишните партии като самостоятелни персонажи. Дали звукът има остро начало? Как се изменя, докато нотата продължава? Не е необходимо да разпознаеш точния модел във всеки запис. По-интересно е да забележиш как избраният тембър насочва мелодията и как един нов начин на управление може да отвори нов навик за композиране.