Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
„Wish You Were Here“: отсъствието, превърнато в музика
След успеха на „The Dark Side of the Moon“ Pink Floyd издават „Wish You Were Here“ през септември 1975 г. Новият албум се занимава с отсъствието, отчуждението и отношенията с музикалната индустрия. Неговата форма е необичайно ясна: две части на „Shine On You Crazy Diamond“ обгръщат останалите песни. Четири тона като начало Според официалното представяне на албума малка четиритонова китарна фраза на David Gilmour става отправна точка за „Shine On You Crazy Diamond“. Композицията е свързана със Syd Barrett, бившия член на групата. „Welcome to the Machine“ и „Have a Cigar“ насочват вниманието към музикалния бизнес, докато заглавната песен развива по-личното усещане за липса. Официалната албумна страница. Темата за отсъствието присъства и в оформлението. Оригиналната опаковка използва черно фолио, което скрива корицата, със стикер като външен ориентир. Визуалното представяне така продължава идеята на музиката още преди слушателят да извади плочата. Работа на етапи Хронологията на Pink Floyd датира началото на сесиите в Abbey Road на 6 януари 1975 г. Записите продължават на периоди, а през юли има нов етап на работа и смесване. Албумът излиза във Великобритания на 12 септември и в Съединените щати на следващия ден. И на двата пазара достига първо място. Официална хронология за 1975 г. В „Have a Cigar“ водещият вокал е на Roy Harper. Това е особено интересен избор в албум, чиято идентичност свързваме толкова силно с членовете на Pink Floyd. Данни за песните и гостуващите изпълнители. Един албум с отворени краища Разделянето на „Shine On You Crazy Diamond“ създава усещане за рамка. Началото установява простор и настроение, а завръщането към композицията накрая променя начина, по който помним средните песни. При следващо слушане си струва да оставим достатъчно време за бавните преходи. „Wish You Were Here“ не разчита само на силата на заглавната песен. Цялата подредба позволява отсъствието да бъде усетено чрез пространство, повторение и връщане към една музикална идея.
„The Dark Side of the Moon“: часовници, ленти и един необичаен албум
„The Dark Side of the Moon“ излиза през март 1973 г. Осмият студиен албум на Pink Floyd е записан в EMI Studios, днес познато като Abbey Road. В него песните, гласовете и звуковите ефекти изграждат непрекъснато усещане за движение през време, напрежение и човешки страхове. Албум, изпробван пред публика Официалната история отбелязва, че материалът е развиван частично на живо, преди студийният запис да бъде завършен. Ранна версия е представена в лондонския Rainbow Theatre. Работата в студиото продължава през 1972 и 1973 г., със звукорежисьор Alan Parsons и надзор върху смесването от Chris Thomas. Архивът на Pink Floyd за юбилейното издание и оригиналните записи. Това съчетание е любопитно: албумът, който толкова силно свързваме със студийните възможности, има и предварителен концертен живот. Част от музикалните идеи вече са срещали публика, преди да получат окончателната си записана форма. Глас без обичаен текст На 21 януари 1973 г. Clare Torry записва вокала за „The Great Gig in the Sky“. Официалната хронология посочва датата и студиото, като я поставя сред последните седмици работа по албума. Нейното участие е силен пример как човешкият глас може да носи драматично развитие и без обичайно изложен словесен разказ. Pink Floyd — хронология за 1973 г. Същият архив показва как албумът бързо влиза в концертната програма като цялостно изпълнение. През март групата започва американско турне, чийто репертоар включва целия „The Dark Side of the Moon“. Слушане на връзките Часовниците в „Time“ и звуците в началото на „Money“ могат да бъдат чути като част от музикалната организация, а не просто като ефектни украшения. Те променят вниманието още преди песента да се разгърне. При последователно слушане същото важи и за преходите между отделните заглавия. Затова добър начин да се върнем към албума е да слушаме именно границите: как един звук остава, докато следващият вече идва. Отделните песни запазват своя характер, но връзките им създават по-голяма форма. Така записът от 1973 г. продължава да възнаграждава вниманието към детайли, които случайното пускане на отделен хит лесно пропуска.