Истории зад музиката

Horses: когато поезията срещна пънк сцената

Как звучи поезията, когато напусне страницата? В Horses тя не застава като украшение върху рок акомпанимент. Гласът командва темпото, повтаря образи и понякога превръща песента в сцена. Дебютът на Пати Смит позволява на думите да бъдат едновременно разказ и физическо присъствие. Поетеса с рок група Албумът излиза през 1975 г. за Arista, а продуцент е Джон Кейл. В групата свирят Лени Кей и Айвън Крал, барабанистът Джей Ди Дохърти и пианистът Ричард Сол. Историята обаче започва преди студиото: през февруари 1971 г. Смит изнася поетично четене с китарен съпровод на Кей. Тази връзка между рецитация и усилен инструмент е проследена в есето на Библиотеката на Конгреса. В Gloria тя преработва песента на Ван Морисън чрез собствен текст. Land също включва чужд музикален материал в по-голяма авторска конструкция. Така познатият припев може да се превърне във врата към непознат разказ, вместо да остане обикновен кавър. Песни, които променят размера си Осемте композиции включват както сравнително стегнати форми, така и дългите Birdland и Land. Оригиналният ред може да се види в изданието на Sony за петдесетгодишнината. За първо слушане си струва да проследите именно смяната на мащаба: кратката песен подготвя ухото за по-свободната композиция. Слушайте къде Смит започва да пее и къде отново преминава към говор. Границата рядко стои неподвижно. Понякога инструментите задават посоката; друг път сякаш чакат гласът да довърши мисълта си. Това прави Horses подходящ албум и за хора, които обикновено търсят в музиката преди всичко текст. Думите тук имат значение, но начинът на произнасяне е също толкова важен.