Истории зад музиката

Leftism: когато басът се превърне в архитектура

Басът може да бъде мелодия, ритъм и усещане за пространство. В Leftism той често изпълнява и трите роли. Leftfield изграждат албум, който запазва връзката с клуба, но допуска различни гласове и различни начини на движение. Четири гласа, четири входа Нийл Барнс и Пол Дейли издават дебютния си албум през януари 1995 г. Официалната история на групата посочва ключовите сътрудничества: Джон Лайдън в Open Up, Тони Холидей от Curve в Original, Ърл Сикстийн в Release the Pressure и Нийл Коул, известен като Djum Djum, в Afro-Left. Това не е просто списък с гостуващи имена. Различният начин на произнасяне и фразиране променя характера на ритъма. Един вокал може да звучи като предизвикателство, друг да носи лекота или усещане за разговор. Инструменталната основа трябва да остави място за тези разлики. Албумът като маршрут през клуба Официалното преиздание Leftism 22 включва ремастериран оригинал и нови ремикси на единадесетте композиции. То е полезно за сравнение, но първото запознанство си струва да остане с оригиналната последователност. Така се чува как албумът редува натиск и по-широко пространство, вместо да преследва една непрекъсната кулминация. Опитайте да следите баса в Release the Pressure, след което преминете към Open Up. Не е необходимо да измервате честоти или темпо: обърнете внимание как се променя усещането за тежест и как гласът застава над него. Leftism дава добър пример защо танцувалният албум заслужава внимателно слушане и извън клубната среда. Под телесния импулс има композиционни решения, а общият звук може да побере много различни характери.