Истории зад музиката

London Calling: когато пънкът отвори всички врати

Пънк албум с реге, рокабили, соул и ритъм енд блус? London Calling показва колко тесни могат да бъдат жанровите огради. The Clash запазват напрежението в музиката си, докато разширяват речника, с който го изразяват. Деветнайсет песни и много посоки Двойният албум излиза във Великобритания на 14 декември 1979 г., а в САЩ — през 1980 г. Продуцент е Гай Стивънс. Официалната история на групата свързва разнообразието му и с музиката, която музикантите срещат по време на първото си американско турне. Сред деветнайсетте композиции са Rudie Can't Fail, Spanish Bombs, The Guns of Brixton, Lost in the Supermarket и Train in Vain. Източник: The Clash, London Calling. Обложката също е резултат от сътрудничество: фотография на Пени Смит и оформление на Рей Лоури. Тя често е първата среща с албума, но музиката вътре отказва да остане в един-единствен образ. Какво държи всичко заедно? Отговорът не е просто „енергия“. Енергични записи има много. Тук по-интересна е смяната на походката: една песен атакува, друга се люлее, трета разказва почти небрежно. Групата не изоставя характера си при тези промени. Можеш да чуеш разликата, като поставиш заглавната песен до The Guns of Brixton, а след нея пуснеш Train in Vain. Не търси обща рецепта за аранжимент. Потърси общо отношение — как гласът се държи към ритъма и колко място получават отделните инструменти. London Calling е подходящо напомняне, че силната музикална идентичност може да понася промяна. Да имаш почерк не означава непрекъснато да използваш едни и същи средства. Понякога именно любопитството към чужди ритми прави една група по-разпознаваема.