Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
От кабели до нови звуци: ранният синтезатор на Robert Moog
Кабели свързват отделни панели, копчетата променят звука, а клавиатурата е само една част от системата. Ранният модулен синтезатор на Robert Moog предлага на музиканта не само готов тембър, а възможност да изгради пътя, по който той възниква. Лятото на 1964 г. Работата на Moog с композитора и преподавател Herb Deutsch е важна за оформянето на инструмента. Архивът на Bob Moog Foundation описва три седмици съвместна работа през лятото на 1964 г. в Trumansburg, щата Ню Йорк. Запазен аудиоматериал документира ранните експерименти и звуците на прототипа. Архивният запис и сътрудничеството с Herb Deutsch. Тази среща между инженер и музикант е съществена. Една схема трябва да може да бъде използвана в реално изпълнение и композиция. Въпросите за управлението, диапазона и свързването са едновременно технически и музикални. Модулите позволяват да променяш маршрута Системата използва отделни модули за генериране и обработка на сигнала, свързвани с кабели. Управлението чрез напрежение позволява параметрите да се променят в зависимост от други сигнали или контролери. Това прави възможни връзки, при които една част от инструмента влияе на поведението на друга. Хронологията на Bob Moog Foundation за модулната система. За слушателя крайният резултат е тембър. За музиканта зад него стои и маршрут: откъде започва сигналът, през какво преминава и кое го променя във времето. Смяната на тази последователност е част от творческия избор. От работилницата до професионална публика През октомври 1964 г. Moog представя разработката пред Audio Engineering Society в Ню Йорк. Хронологията на фондацията посочва хореографа Alwin Nikolais като първи клиент. Това не е „първият синтезатор изобщо“: електронните инструменти имат по-дълга история. Значението е в конкретния подход и възможностите, които той отваря. Събитията от 1964 г. в биографичната хронология. Един добър начин да оцениш модулната идея е да слушаш как звукът се изменя, докато нотата остава същата. Цветът, остротата и движението могат да станат самостоятелни носители на израз. Синтезаторът дава на композитора още един въпрос: не само коя нота да прозвучи, а как да бъде създадена.
Тереминът: инструментът, който свириш, без да го докосваш
Ръцете се движат във въздуха, а тонът се плъзга след тях. Няма струна под пръстите, клавиш за натискане или мундщук. Тереминът превръща разстоянието между човека и инструмента в част от самото изпълнение. Електронен инструмент от 1920 г. Изобретението е свързано с Lev Termen, познат и като Leon Theremin, през 1920 г. Фондацията Bob Moog го разглежда като ранен важен пример за електронен инструмент, предназначен за изпълнение на живо. Десетилетия преди познатите клавишни синтезатори той вече предлага музика чрез взаимодействие с електронна система. Bob Moog Foundation за историята и влиянието на теремина. Самото отсъствие на допир не прави свиренето лесно. Напротив: изпълнителят няма неподвижна редица клавиши, която да показва къде започва следващата нота. Слухът и точността на движението са постоянно свързани. Две антени, две основни задачи При стандартното разположение на Moog Etherwave правата антена вдясно управлява височината на тона. Приближаването на ръката повишава честотата. Хоризонталната антена вляво управлява силата: приближаването към нея намалява звука, а отдалечаването го усилва. Ръководството на Moog Etherwave за управлението на инструмента. Така едната ръка оформя движението на мелодията, а другата може да отделя фрази, да прекъсва тона или да го въвежда постепенно. Видимият жест има пряка връзка с това, което слушателят чува. Повече от необичаен сценичен ефект При първа среща погледът естествено следи ръцете. След това си струва да затвориш очи и да чуеш точността на интонацията, преходите и началото на всяка нота. Разликата между плавно плъзгане и ясно отделена мелодия е музикално решение, което изисква контрол. Тереминът има специално място и в живота на Bob Moog. Според фондацията му той започва да изгражда такива инструменти още като тийнейджър, преди работата си по модулните синтезатори през 60-те. Така тази ранна форма на електронно музициране участва и в следваща голяма технологична история. Най-интересното в теремина остава съвсем човешко: способността чрез прецизно движение да превърнеш непрекъснатия електронен тон в изразителна фраза.
„I Feel Love“: Donna Summer, Giorgio Moroder и пулсът на синтезатора
През 1977 г. Donna Summer издава „I Feel Love“, създадена с Giorgio Moroder и Pete Belotte. Един повтарящ се електронен пулс и въздушният вокал изграждат контраст, който превръща песента във важна отправна точка за историята на танцувалната музика. Как звучи идея за бъдещето Библиотеката на Конгреса описва замисъла на продуцентите песента да представя музика на бъдещето. В работата участва Robbie Wedel с Moog синтезатор, използван за почти всички звуци в записа. Басовото движение и електронните ударни създават основата, върху която гласът на Summer се разгръща. „I Feel Love“ в Националния регистър на звукозаписите. Тук новото звучене не идва само от наличието на синтезатор. Важна е ролята, която той получава: машинният ритъм организира цялото пространство. Вокалът не се състезава с него по твърдост, а внася противоположен цвят. Повторението има вътрешен живот При първо слушане можем да запомним основния пулс почти веднага. При следващо да обърнем внимание какво се променя над и около него. Постоянната опора прави малките разлики по-отчетливи: нов акцент, промяна в плътността, вокална фраза, оставено пространство. Това е важна разлика между описание на хартия и реално музикално преживяване. „Повтаряща се фигура“ звучи като нещо неподвижно. В записа същата фигура може да бъде двигател, който поддържа очакването за следващата промяна. Песента и клубният ѝ живот Регистърът отбелязва и по-късните удължени ремикси на Patrick Cowley, както и силното присъствие на песента в гей танцувалните клубове. Така първоначалният запис получава нови форми и продължителности, съобразени с различен начин на слушане и танцуване. За да усетим тази страна на „I Feel Love“, можем да сравним кратка версия с удължена. При по-дългата форма вниманието постепенно се премества от очакването за край към движението вътре в музиката. Историята на песента показва как технически избор може да стане художествена идея. Електронният пулс и човешкият глас са различни по характер, но съвместното им присъствие създава цялото напрежение и привличане на записа.