Истории зад музиката

Валя Балканска на борда на Voyager: как една родопска песен напусна Земята

Сред звуците, изпратени с космическите апарати Voyager, има и български глас. Това е Валя Балканска с „Излел е Дельо хайдутин“ — родопска песен, включена в музикалната селекция на Златната плоча. В официалния списък на NASA изпълнението е с продължителност 4 минути и 59 секунди. Неговото място там е документиран факт, а не красива градска легенда. Плоча за непознат слушател Двата апарата Voyager, изстреляни през 1977 г., носят по един екземпляр от този своеобразен портрет на Земята. Носителят е меден диск със златно покритие и диаметър 12 инча. Замисълът му е необичаен: да съхрани следи от човешкия свят за евентуална среща с други същества в далечното бъдеще. Това е послание, изпратено без обещание, че някой някога ще го получи. NASA описва проекта и физическия носител тук. Подборът е направен от комитет с председател Карл Сейгън от университета „Корнел“. В съдържанието влизат изображения, природни звуци, поздрави на 55 езика и приблизително 90 минути музика. Предвидени са и указания за възпроизвеждане. Затова плочата е повече от сборник с песни: тя е опит да се разкаже как изглежда и звучи животът на нашата планета. Съдържание на Златната плоча — NASA. Родопите в необикновена компания Българското изпълнение стои редом до произведения на Бах и Бетовен, „Johnny B. Goode“ на Chuck Berry и „Melancholy Blues“ на Louis Armstrong and His Hot Seven. Селекцията включва още грузинско многогласно пеене, японска музика за шакухачи и традиции от различни части на света. Този контекст е съществен: проектът показва разнообразие от музикални езици, без да ги подрежда в класация. Официалният списък с музиката. В него „Излел е Дельо хайдутин“ носи характерна връзка между човешкия глас и народната традиция. За българския слушател песента има свой език, сюжет и културен дом. За непознат слушател, който не разбира думите, остават тембърът, мелодията и начинът, по който гласът заема пространството. Какво всъщност означава това пътуване Често казваме, че песента „представя България в Космоса“. Това е разбираемо съкращение, но по-точно е да кажем, че конкретният запис участва в международен подбор, предназначен да представи Земята. NASA не твърди, че чужда цивилизация вече го е чула. Именно тази неизвестност прави историята толкова силна. Изпълнение, родено в една местна традиция, е включено в послание с планетарен мащаб. Следващото слушане може да започне оттук: от един човешки глас, който едновременно принадлежи на Родопите и е част от звуковата визитка на Земята.