Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Red Rocks: концертна сцена между огромни червени скали
В Red Rocks сцената има съседи, които не могат да бъдат построени за турне: огромни червени скални образувания. Концертният амфитеатър в Колорадо съчетава природна рамка с внимателно извършена човешка работа. Неговият вид лесно отвлича вниманието от труда зад редовете за публика. Пейзажът среща строителния проект Официалната история на Red Rocks посочва архитекта Бърнъм Хойт и участието на Civilian Conservation Corps. Работниците оформят пространството между Ship Rock и Creation Rock, изграждат зрителната зона и използват камък, съобразен с околния пейзаж. Предварителната церемония е на 8 юни 1941 г., а официалното откриване — на 15 юни същата година. Така зад впечатлението за естествена сцена стои конкретен строителен проект, изпълнен в продължение на години. Историята заслужава да бъде помнена наред с имената на прочутите изпълнители. Как пейзажът влиза в спомена Помисли за концерт на открито, който си запомнил. Вероятно в спомена има не само песни, но и небе, температура, светлина, хора наоколо. Тези подробности не се записват върху нотния лист, но участват в преживяването. Когато гледаш видео от Red Rocks, опитай първо да следваш музиката със затворени очи, а после върни картината. Какво добавя тя? Дали променя усещането за мащаб или за близост? Няма нужда да избираш кое е „истинското“ преживяване. Концертът е среща на звук и място. Точно затова една и съща песен може да остане в паметта по различен начин, когато е чута между скалите, в малък клуб или у дома.
A Love Supreme: четири части на едно музикално посвещение
Четири музиканти, четири части и усещане за една обща посока. A Love Supreme е албум, който не е нужно да бъде разбиран чрез сложна теория, за да въздейства. Достатъчно е да проследим как кратка музикална идея се превръща в продължителен разговор. Една декемврийска сесия На 9 декември 1964 г. Джон Колтрейн записва произведението в студиото на Руди Ван Гелдър в Енгълууд Клифс, Ню Джърси. С него са пианистът Маккой Тайнър, басистът Джими Гарисън и барабанистът Елвин Джоунс. Съставът и датата са потвърдени в официалното издание на Колтрейн. Частите са Acknowledgement, Resolution, Pursuance и Psalm. На следващия ден музикантите се връщат в студиото с Арчи Шеп и втория басист Арт Дейвис, за да работят отново върху началната част. Тези алтернативи са представени в The Complete Masters. Завършеният запис и възможните му пътища Съществуването на допълнителната сесия е интересно напомняне: дори произведение, което днес възприемаме като неизбежно цяло, е можело да получи друга форма. Архивните версии не обезсилват оригинала; те показват решенията, които стоят зад него. При първо слушане останете с основния квартетен запис. Следете как басът задава опора и как саксофонът се отдалечава от нея, без да прекъсва връзката. Пианото и барабаните не просто поддържат солиста, а променят напрежението около всяка фраза. Едва след това алтернативните изпълнения стават особено ценни. Ухото вече познава основната посока и може да забележи как допълнителен инструмент изменя баланса. Така слушането преминава от възхищение пред завършения албум към любопитство към самия процес на създаване.
The Joshua Tree: U2 между пустинята и големия звук
Пустинята върху един музикален образ може да означава простор, самота или обещание за нова посока. При The Joshua Tree на U2 тези асоциации стоят до песни, които звучат едновременно лични и огромни. Ирландска група, широк хоризонт Албумът излиза на 9 март 1987 г. за Island Records. Продуценти са Даниел Ланоа и Брайън Ино. Официалните кредити посочват и Windmill Lane в Дъблин, както и допълнителна звукорежисьорска работа на Дейв Мийгън и Пат Маккарти. Записът започва с Where the Streets Have No Name, I Still Haven't Found What I'm Looking For и With or Without You. Източник: U2, The Joshua Tree — оригинални кредити и списък с песни. В същия архив Боно разказва, че част от музиката е записвана в домашни пространства на членовете на групата. Това усложнява лесната представа за албум, създаден изцяло в една голяма студийна зала. Търсенето продължава и след хитовете Ако спрем след първите три песни, ще пропуснем голяма част от характера на записа. Bullet the Blue Sky, Running to Stand Still, One Tree Hill и Mothers of the Disappeared разширяват неговите теми и настроения. Чуй как китарните повторения оставят следи след основната фраза. Те могат да създадат усещане за по-голямо пространство, без във всеки момент да има повече инструменти. После обърни внимание на баса и барабаните: колко от силата на песента идва от постоянството им? Този албум е добър пример за разликата между силен звук и усещане за мащаб. Мащабът може да се появи чрез чакане, повторение и внимателно отмерено натрупване. Когато всички елементи не се опитват да говорят едновременно, гласът получава място да носи и увереността, и въпроса.
Monterey Pop 1967: три дни, които събраха различни музикални светове
През юни 1967 г. един фестивал в Калифорния събира артисти, които трудно бихме поставили в една тясна жанрова категория. Monterey International Pop Festival е среща на различни музикални светове — и история, която продължава след последното изпълнение. Три дни в Monterey Събитието се провежда на 16, 17 и 18 юни 1967 г. в Monterey, Калифорния. Официалната фондация на фестивала посочва сред участниците Jimi Hendrix Experience, Otis Redding, Ravi Shankar, The Who, Simon & Garfunkel, Jefferson Airplane и The Mamas & the Papas. Фондацията на Monterey Pop за датите и участниците. Мястото е Monterey County Fairgrounds — същият терен, към който се връща юбилейното събитие петдесет години по-късно. Тази връзка с конкретно пространство помага фестивалът да се възприеме като реална среща на музиканти и публика, а не само като поредица от прочути кадри. Официалното съобщение за петдесетгодишнината. Какво разказва самият списък с имена Съседството на тези изпълнители е достатъчно интересно и без да наричаме всеки момент „раждането“ на нова епоха. Различните вокални традиции, инструментален подход и отношение към сцената дават на слушателя много входове към музиката на времето. Пробвай да подредиш кратък списък с по един запис на няколко участници. Преходът от една естетика към друга позволява да усетиш разнообразието по-добре от общото определение „музиката на 60-те“. Периодът има много лица, които не се свеждат до един звук. След фестивала остава и действаща организация Фондацията описва благотворителната идея като част от замисъла на съпродуцента John Phillips. Приходите от свързаните аудио- и видеоматериали подкрепят благотворителни дейности, като даренията се правят от името на артистите. Сред ранните инициативи е подкрепа за музикално обучение в Harlem, свързана с Paul Simon. Това добавя още един пласт към историята. Записът на концерт може да запази изпълнението, но правата и приходите от него могат да поддържат и работа извън сцената. При Monterey тази връзка е част от официално описаното наследство. Фестивалът заслужава внимание както заради музиката в онези три дни, така и заради начина, по който следата от нея продължава да се използва.
Woodstock 1969: фестивалът, който се проведе далеч от Woodstock
Фестивалът носи името Woodstock, но историческото събитие от 1969 г. се провежда в Bethel, щата Ню Йорк, във фермата на Max Yasgur. Още тази подробност показва колко различни могат да бъдат познатото название и реалната история зад него. Три планирани дни, финал в понеделник Музикалната програма започва на 15 август и завършва на 18 август 1969 г. Закъсненията и трудните условия разтеглят събитието отвъд първоначално планираните три дни. Музеят в Bethel Woods представя програмата по дати и позволява фестивалът да се види като последователност от реални изпълнения. Историята и програмата според Bethel Woods. Първата вечер включва Richie Havens, Sweetwater, Bert Sommer, Tim Hardin, Ravi Shankar, Melanie, Arlo Guthrie и Joan Baez. Този списък е полезна корекция на представата за един-единствен музикален стил: още началото събира различни традиции и подходи към сцената. Голямото събитие има съвсем земни проблеми Историческият доклад за терена описва затрудненията с достъпа, трафика и обслужването на огромната публика. Мястото се превръща в безплатно събитие, след като контролът на достъпа и огражденията не могат да работят по планирания начин. Романтичният образ на фестивала съществува редом с тези организационни трудности. Историческият доклад за мястото на Woodstock. Да знаем това не намалява музиката. Помага да си представим какво означава голям концерт на открито: изпълнението зависи и от пътища, електричество, храна, време и възможността хората да стигнат до сцената. От символ обратно към изпълненията Woodstock лесно се превръща в дума, която замества цяла епоха. За слушателя обаче има смисъл да се върне към конкретните участници и към различията помежду им. Акустичната песен, индийската класическа музика и електрическият рок не предлагат еднакво преживяване. Можеш да проследиш програмата ден по ден и да избереш изпълнител, когото досега си свързвал само с известните кадри от фестивала. Така големият исторически разказ отново се изпълва с отделни гласове, инструменти и музикални решения. Най-добрата причина да се връщаме към Woodstock е именно тази: отвъд символа има музика, която заслужава да бъде слушана сама за себе си.
„Kind of Blue“: два студийни дни и различен начин да мислиш джаза
Два дни в нюйоркско студио са достатъчни за основния материал на „Kind of Blue“. На 2 март и 22 април 1959 г. Miles Davis и музикантите около него записват петте пиеси, които оформят оригиналния албум. Той излиза на 17 август същата година. Кой свири в тези сесии В записите участват John Coltrane на тенор саксофон, Cannonball Adderley на алт саксофон, Paul Chambers на контрабас и Jimmy Cobb на барабани. Bill Evans е пианистът в повечето пиеси, а Wynton Kelly свири в „Freddie Freeloader“. Официалното издание Legacy уточнява състава по сесии. Подробни данни за записите на „Kind of Blue“. Работата е в Columbia 30th Street Studio с продуцент Irving Townsend и звукорежисьор Fred Plaut. На първата дата са записани „So What“, „Freddie Freeloader“ и „Blue in Green“, а през април — „All Blues“ и „Flamenco Sketches“. Пространство за импровизация Официалната албумна страница поставя „Kind of Blue“ сред ключовите записи на модалния джаз. Вместо непрестанно сменяща се плътна хармонична рамка, този подход позволява по-продължителна работа в определено ладово пространство. Така вниманието може да се насочи към мелодичната линия, тембъра и паузата. Представяне на албума в официалната дискография. За слушателя не е необходимо първо да усвои теорията. Може да започне с прост въпрос: какво прави солистът, когато има време да развие една идея? Дали я повтаря, променя ритъма ѝ, оставя я недовършена или отговаря с нова фраза? Какво означават „два дни“ Краткият календар на сесиите не означава липса на подготовка или че всички записи са направени без никакви алтернативи. Legacy изданието съдържа и друг пълен дубъл на „Flamenco Sketches“, както и студийни откъси. Това прави работния процес по-видим. Именно тук албумът е особено интересен: опитни музиканти създават усещане за непосредствен разговор в рамките на ясни идеи. При ново слушане обърни внимание не само на солата, а и на онова, което останалите правят около тях. Пространството в „Kind of Blue“ е споделена работа.