Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Monterey Pop 1967: три дни, които събраха различни музикални светове
През юни 1967 г. един фестивал в Калифорния събира артисти, които трудно бихме поставили в една тясна жанрова категория. Monterey International Pop Festival е среща на различни музикални светове — и история, която продължава след последното изпълнение. Три дни в Monterey Събитието се провежда на 16, 17 и 18 юни 1967 г. в Monterey, Калифорния. Официалната фондация на фестивала посочва сред участниците Jimi Hendrix Experience, Otis Redding, Ravi Shankar, The Who, Simon & Garfunkel, Jefferson Airplane и The Mamas & the Papas. Фондацията на Monterey Pop за датите и участниците. Мястото е Monterey County Fairgrounds — същият терен, към който се връща юбилейното събитие петдесет години по-късно. Тази връзка с конкретно пространство помага фестивалът да се възприеме като реална среща на музиканти и публика, а не само като поредица от прочути кадри. Официалното съобщение за петдесетгодишнината. Какво разказва самият списък с имена Съседството на тези изпълнители е достатъчно интересно и без да наричаме всеки момент „раждането“ на нова епоха. Различните вокални традиции, инструментален подход и отношение към сцената дават на слушателя много входове към музиката на времето. Пробвай да подредиш кратък списък с по един запис на няколко участници. Преходът от една естетика към друга позволява да усетиш разнообразието по-добре от общото определение „музиката на 60-те“. Периодът има много лица, които не се свеждат до един звук. След фестивала остава и действаща организация Фондацията описва благотворителната идея като част от замисъла на съпродуцента John Phillips. Приходите от свързаните аудио- и видеоматериали подкрепят благотворителни дейности, като даренията се правят от името на артистите. Сред ранните инициативи е подкрепа за музикално обучение в Harlem, свързана с Paul Simon. Това добавя още един пласт към историята. Записът на концерт може да запази изпълнението, но правата и приходите от него могат да поддържат и работа извън сцената. При Monterey тази връзка е част от официално описаното наследство. Фестивалът заслужава внимание както заради музиката в онези три дни, така и заради начина, по който следата от нея продължава да се използва.
„Respect“ преди и след Aretha Franklin: как се променя една песен
„Respect“ не започва с Aretha Franklin. Otis Redding написва и записва песента през 1965 г. Две години по-късно Franklin я превръща в свой голям успех — и в пример колко съществено може да се промени едно произведение чрез нова интерпретация. Същото заглавие, друга гледна точка Есето за Националния регистър на звукозаписите поставя оригинала на Redding преди версията от 1967 г. Това е важна отправна точка: Franklin не е авторът на първоначалната композиция, но нейният принос към начина, по който песента звучи и се възприема, е огромен. Историята на „Respect“ — Библиотека на Конгреса. Във версията на Franklin участието на сестрите ѝ Carolyn и Erma като беквокалистки създава отчетлив разговор между водещия глас и отговорите. Аранжиментът и промените в текста изместват центъра на тежестта към женско настояване за равнопоставеност в отношенията. От лична песен до обществен символ На 3 юни 1967 г. записът достига първо място в Billboard Hot 100. Той открива албума „I Never Loved a Man the Way I Love You“, дебюта на Franklin за Atlantic. Изследването на Meredith Ochs проследява как песента постепенно е възприета и като израз на искане за признание, равенство и справедливост. Meredith Ochs за записа от 1967 г. Това развитие не изисква да приемаме, че всеки бъдещ обществен смисъл е бил предварително планиран в студиото. Песните получават нови значения чрез хората, които ги слушат, изпълняват и използват в своя живот. Какво да сравним в двата записа Най-добрият начин да усетим промяната е да чуем Redding и Franklin последователно. Обърни внимание на ритмичния натиск, на местата за отговор от беквокалите и на начина, по който водещият глас формулира искането си. Не е необходимо да избираме победител между версиите. Сравнението показва колко голяма част от смисъла се намира в изпълнението. Еднакво заглавие и обща композиционна основа могат да доведат до различен характер. „Respect“ остава една от най-ясните музикални истории за това как интерпретацията може да се превърне в самостоятелно културно събитие.