Истории зад музиката

Black Sands: Bonobo между бийта и живите инструменти

Когато жив инструмент влезе в електронен запис, той не е длъжен да бъде декоративен гост. В Black Sands инструменталните линии, ритъмът и студийната обработка участват в обща композиция. Границата между тях често е по-малко интересна от връзката им. Четвъртият албум на Bonobo Саймън Грийн, познат като Bonobo, издава Black Sands на 29 март 2010 г. Това е четвъртият му албум. Ninja Tune описват работата му с живи инструменти, голяма част от които свири сам, и участието на Андрея Триана във вокалната страна на проекта. Програмата започва с Prelude, следвана от Kiara и Kong. Сред песните са Eyesdown, The Keeper и Stay the Same, а заглавната композиция затваря албума. Финалът е с валсово движение — различно усещане от по-насечените ритми в други части. Аранжиментът като промяна на гледната точка Чуйте Eyesdown и проследете как вокалът се появява между ниските честоти и перкусионните детайли. После преминете към The Keeper, където песенната форма предлага друга опора. Един и същ продуцентски почерк може да работи с различни отношения между глас и ритъм. При заглавната композиция оставете вниманието върху мелодичното движение. Когато ударният модел се промени, инструментите сякаш получават нов начин да дишат. Това е добра причина финалът да се чуе след останалата програма, а не като случайно избрана отделна песен. Black Sands позволява да се насладим на общата мекота на звука, но има и по-детайлен вход: да следим как отделните партии си освобождават място. Тогава спокойното първо впечатление разкрива внимателно подредена композиционна работа.