Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
El Mal Querer: как Rosalía превърна един разказ в албум
Как звучи албум, замислен като история? При El Mal Querer на Rosalía отделната песен може да бъде едновременно завършена сцена и част от по-дълъг разказ. Затова редът на слушане има значение още преди да започнем да търсим символи. Главите започват преди премиерата Sony Music обявява световната премиера за 2 ноември 2018 г. и посочва Rosalía и El Guincho като съпродуценти. Предварително излизат „Malamente“ и „Pienso En Tu Mirá“, представени като глави от историята на албума. В същото съобщение изпълнителката описва проекта като своя съвременна гледна точка към фламенкото. Източник: официалното съобщение на Sony Music. Още рекламното представяне свързва музика и видео, вместо да разглежда клиповете като случайни добавки. Това дава полезен контекст за албума: отделните части са мислени в обща последователност, а авторската работа включва и продукцията на звука. Първо слушане, после изображение Опитай първо да чуеш няколко песни без видео. Забележи как вокалните фрази, пляскането и електронните звуци създават близост или напрежение. После гледай съответните клипове и провери дали изображението е променило представата ти за същите звуци. Разликата между двете впечатления е част от удоволствието. При следващото слушане остави целия албум в неговия ред. Една кратка песен може да работи като преход, а друга да носи тежестта на драматичен обрат. Не е нужно да разгадаеш всяка препратка, за да усетиш тази архитектура. Достатъчно е да дадеш на отделните сцени време да се свържат и да проследиш как се променя гласът в центъра им.
Time Further Out: още една крачка отвъд обичайния такт
След като ухото свикне с определен ритъм, всяко малко отклонение става събитие. Time Further Out на квартета на Дейв Брубек превръща това любопитство в музика, която може да бъде игрива, ясна и запомняща се. Ритмичните опити продължават Албумът е от 1961 г. Неговата начална композиция It's a Raggy Waltz е авторска пиеса на Брубек, както потвърждава официалният каталог на произведенията му. Сред останалите заглавия са Far More Blue, Far More Drums, Unsquare Dance и Blue Shadows in the Street; те могат да се проследят в изданието на Sony в Apple Music. Това е същият творчески период, в който Брубек участва във филма All Night Long. Официалната му хронология отбелязва изпълнението на It's a Raggy Waltz във филма и краткия дует с Чарлз Мингъс. Така музиката от албума има и конкретна връзка с киното. Не е необходимо първо да броим За първо запознанство оставете настрана желанието да разгадаете всеки такт. Чуйте Unsquare Dance като редуване на жестове и паузи. Къде очаквате следващия акцент? Къде музиката леко измества това очакване? После преминете към It's a Raggy Waltz. Мелодията предлага лесна опора, докато ритмичната игра продължава под нея. Това показва, че необичайното движение не изключва непосредственото удоволствие. Албумът е подходящ за слушатели, които се притесняват, че джазът изисква предварителна подготовка. Тук любопитството е достатъчно начало. Теорията може да дойде по-късно, когато вече сме усетили с тялото си защо дадена фраза ни изненадва.
Selected Ambient Works 85–92: електронна музика за вътрешни пространства
Думата „ambient“ може да ни подведе, че предстои музика без отчетлив ритъм. Selected Ambient Works 85–92 показва колко свободна може да бъде границата между атмосфера и движение. Някои композиции канят да следим мелодията, други постепенно преместват вниманието към ударните. Тринайсет различни пространства Албумът на Aphex Twin е издаден на 9 ноември 1992 г. Датата е посочена в каталога на Apollo Records, заедно с тринайсетте композиции. Програмата започва с Xtal и завършва с Actium; Tha продължава повече от девет минути, а кратката i — малко над една. Същата последователност присъства и в архивния японски каталог на Sony. Разликата в продължителностите подсказва важна особеност: тук няма един задължителен размер на музикалната идея. Един мотив може да бъде показан за миг или оставен да промени възприятието ни чрез продължително повторение. Как се слуша бавната промяна Опитайте да сравните Tha и i. При първата следете кога започвате да забелязвате тихите детайли около устойчивия модел. При втората обърнете внимание какво остава в паметта след краткия откъс. Това са два различни начина музиката да използва времето. После се върнете към Xtal и Heliosphan. Не е нужно да разделяте звуците на „за клуб“ и „за слушалки“: мелодията и пулсът могат да изпълняват и двете задачи едновременно. Албумът е интересен именно с тази свобода. Той позволява да слушаме общата атмосфера, но възнаграждава и вниманието към конкретния ритмичен детайл. Изборът на фокус променя преживяването, без да е необходимо самият запис да се променя.
Violator: Depeche Mode намират пространство в тъмното
Тъмният звук невинаги означава претрупан звук. В Violator Depeche Mode оставят достатъчно въздух между отделните елементи, за да може кратък мотив да придобие необичайна тежест. Една китарна фигура, басова линия или пауза понякога вършат работата на цял аранжимент. Четири сингъла, девет песни Седмият албум на групата излиза през март 1990 г. В него са Personal Jesus, Enjoy the Silence, Policy of Truth и World in My Eyes. Официалното издание на Sony показва и останалите пет композиции, които дават на тези широко познати сингли собствена среда. Продукцията е на Depeche Mode и Флъд; това е отразено и в публикуваните кредити на записа. При такъв албум продуцентската работа се чува не само в избора на тембри, а и в отношенията между тях. Колко дълго остава един звук? Кога идва следващият? Кое изчезва точно преди припева? Слушане отвъд най-познатото Ако познавате само синглите, започнете от Waiting for the Night, след което преминете към Halo. Сравнете усещането за движение и количеството пространство около вокала. После върнете Enjoy the Silence в контекста на целия запис: мелодията остава същата, но съседните песни променят начина, по който я очакваме. Полезен експеримент е да следите само един слой при всяко слушане. Първо баса, после ударните, накрая тихите детайли зад гласа. Така албумът постепенно престава да изглежда като един общ „електронен“ цвят. Появяват се различни повърхности, дистанции и малки промени. Именно внимателното им подреждане прави музиката едновременно непосредствена и достатъчно богата за многократно връщане.
Horses: когато поезията срещна пънк сцената
Как звучи поезията, когато напусне страницата? В Horses тя не застава като украшение върху рок акомпанимент. Гласът командва темпото, повтаря образи и понякога превръща песента в сцена. Дебютът на Пати Смит позволява на думите да бъдат едновременно разказ и физическо присъствие. Поетеса с рок група Албумът излиза през 1975 г. за Arista, а продуцент е Джон Кейл. В групата свирят Лени Кей и Айвън Крал, барабанистът Джей Ди Дохърти и пианистът Ричард Сол. Историята обаче започва преди студиото: през февруари 1971 г. Смит изнася поетично четене с китарен съпровод на Кей. Тази връзка между рецитация и усилен инструмент е проследена в есето на Библиотеката на Конгреса. В Gloria тя преработва песента на Ван Морисън чрез собствен текст. Land също включва чужд музикален материал в по-голяма авторска конструкция. Така познатият припев може да се превърне във врата към непознат разказ, вместо да остане обикновен кавър. Песни, които променят размера си Осемте композиции включват както сравнително стегнати форми, така и дългите Birdland и Land. Оригиналният ред може да се види в изданието на Sony за петдесетгодишнината. За първо слушане си струва да проследите именно смяната на мащаба: кратката песен подготвя ухото за по-свободната композиция. Слушайте къде Смит започва да пее и къде отново преминава към говор. Границата рядко стои неподвижно. Понякога инструментите задават посоката; друг път сякаш чакат гласът да довърши мисълта си. Това прави Horses подходящ албум и за хора, които обикновено търсят в музиката преди всичко текст. Думите тук имат значение, но начинът на произнасяне е също толкова важен.
1982 г. и компактдискът: началото на една лъскава музикална епоха
Лъскав кръг, прозрачна кутийка и бутон за директен избор на песен: компактдискът предлага различен ритуал за слушане. Зад привидно простия предмет стоят години инженерна работа и сътрудничество между Sony и Philips. Япония през 1982 г., Европа през 1983 г. На 1 октомври 1982 г. Sony пуска CDP-101 на японския пазар заедно с първа серия от 50 заглавия на CBS/Sony. Архивът на компанията описва работата по общия стандарт с Philips и решенията за 12-сантиметров диск, 16-битово представяне и честота на дискретизация 44,1 kHz. Историята на разработката според Sony. Европейското представяне следва през 1983 г. Това разграничение е полезно: началото на един формат рядко е една-единствена дата за целия свят. Различните пазари получават устройствата и каталога в различен момент. Philips за представянето на компактдиска в Европа. Музиката като поредица от числа При аудио CD звукът е представен цифрово. Стойностите се прочитат оптично и плейърът ги преобразува в сигнал за слушане. Зад това кратко описание има множество практически задачи: съвместимост, надеждно прочитане и производство на носители, които работят на различни устройства. Сътрудничеството между две компании е съществена част от историята. Новото устройство трябва да свири и дисковете, които слушателят ще купи утре. Общият формат прави възможен този прост потребителски навик. Без него блестящият предмет би бил много по-малко полезен. Кутийката също е част от албума Philips посочва Peter Doodson като дизайнер на познатата пластмасова кутийка от 1982 г. Тя съчетава защита на диска с място за обложка и книжка. Така новият носител запазва и нещо от удоволствието да притежаваш цял албум, да разглеждаш имената и да прочетеш кой е участвал в записа. Philips Design за историята на кутийката. Днес компактдискът може да се разгледа и като среща между две епохи. Музиката вече е цифрова, но библиотеката още е физическа. Избираш диск от рафта, отваряш кутийката и поставяш конкретен албум в центъра на вниманието си.