Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
DX7: цифровият синтезатор, който остави следа в осемдесетте
Музикалните технологии понякога сменят епохата и с външния си вид. При Yamaha DX7 редиците големи въртящи регулатори отстъпват място на плоски бутони и дисплей. Представеният през 1983 г. инструмент показва различна представа за това как музикантът избира и управлява звук. Цифровият подход става видим Дизайнерският архив на Yamaha описва DX7 като цифров синтезатор с FM звуков генератор. Екипът търси ясна визуална разлика спрямо аналоговите инструменти с многобройни регулатори. Мембранните бутони, LCD дисплеят и изборът на предварителни настройки са част от тази концепция. Зелените означения върху тъмния корпус също са съзнателно решение. Дизайнерите ги наричат DX Green и ги използват, за да направят групите функции по-видими. Тук цветът не е просто украса: той участва в начина, по който сложният инструмент се представя на човека пред клавиатурата. Звукът и управлението вървят заедно Интересно е да сравниш две ситуации: въртиш регулатор и търсиш тембър, или избираш запазена настройка и започваш да свириш. Те насърчават различен работен ритъм. Нито една не отменя въображението, но всяка поставя различни решения на преден план. Когато се върнеш към музика от осемдесетте, слушай клавишните партии като самостоятелни персонажи. Дали звукът има остро начало? Как се изменя, докато нотата продължава? Не е необходимо да разпознаеш точния модел във всеки запис. По-интересно е да забележиш как избраният тембър насочва мелодията и как един нов начин на управление може да отвори нов навик за композиране.
Електрическата китара: как магнитите чуват струните
Под струните на електрическата китара има малки устройства, които лесно остават извън вниманието. Без тях обаче познатият разговор между китара и усилвател би изглеждал съвсем различно. Това са адаптерите. От движение към електрически сигнал Магнитният адаптер използва магнит и намотка. Движението на стоманената струна променя магнитния поток и създава електрически сигнал, който може да бъде усилен. Официалното обяснение на Yamaha показва и защо конструкцията на намотката има значение за получения звук. Адаптерът не е обикновен микрофон, насочен към въздуха около инструмента. Той реагира на движението на подходящите струни в магнитното поле. Това е важната разлика, която стои зад електрическата китара с такъв тип адаптери. Защо някои са единични, а други двойни Класическият single-coil използва една намотка. При humbucker две намотки са свързани така, че да намаляват характерния електромагнитен брум. Това не означава, че цялата система става безшумна, нито че единият вариант е универсално по-добър. Fender разглежда различните типове адаптери като избор на звуков характер. Но крайният резултат зависи и от изпълнителя, усилвателя и обработката. Самото име върху спецификацията не описва цяла песен. Полезно сравнение е една и съща фраза, изсвирена с различни позиции на превключвателя и без промяна на останалите настройки. Тогава по-ясно се чуват атаката и балансът между честотите. Малкият детайл под струните изведнъж става основен участник в музиката.
Акустичната китара: защо дървената кутия е част от музиката
Една струна може да трепти почти незабележимо. Поставена върху акустична китара, тя изпълва стаята. Между тези две ситуации стои цял инструмент, в който дървото и въздухът участват в създаването на звука. Тялото също свири Вибрациите преминават през мостчето към горната дъска, а оттам се включват останалите части на корпуса и въздухът в него. Yamaha описва този път на енергията като основа на акустичния звук. Отворът е важен, но китарата не е просто кутия, от която музиката излиза през една дупка. Затова горната дъска има толкова съществена роля. Тя трябва да реагира на движенията на струните, като същевременно е част от устойчива конструкция. Формата на корпуса, използваните материали и начинът на изработка участват в общия резултат. Един инструмент, различни гласове За слушателя най-интересна е промяната между първия удар и затихването. Началото може да е отчетливо и ритмично, а след него да остане меко звънтене. Именно тази последователност прави китарата способна да носи едновременно пулс и мелодия. При следващ акустичен запис обърнете внимание на паузата след акорда. Чуват ли се отделните струни? Колко дълго остава общият звук? Певецът влиза ли върху него или изчаква да затихне? Такива подробности често разкриват аранжимента по-добре от броенето на акордите. Акустичната китара изглежда проста, защото почти всичко важно е видимо. Но взаимодействието между тези части е причината два привидно сходни инструмента да предлагат различно усещане под пръстите и различно присъствие в песента.
Органът: как въздухът превръща една сграда в инструмент
Органистът сяда пред клавиатури, но инструментът му всъщност управлява въздух. Стотиците или хилядите тръби не са украшение: чрез тях различни височини и тембри изпълват пространството. Клавишът избира тон, регистърът избира цвят При тръбния орган въздух под налягане се подава към избраните тръби. Клавиатурата определя кои тонове да прозвучат, а регистрите включват групи с различен звуков характер. Yamaha обяснява това взаимодействие като система от два едновременно действащи избора. Един клавиш може да задейства повече от една група тръби, ако са включени няколко регистъра. Ръководството за регистрите показва как така се променят тембърът и звучащите височини. Пространството е част от слушането В органен запис следете не само новите тонове, но и отзвука на предишните. В голяма зала или храм музикалната фраза продължава да живее в акустиката след непосредственото ѝ изсвирване. Сравнете прозрачен, тих пасаж с плътно звучене на много регистри. Разликата може да бъде толкова голяма, че инструментът да изглежда като няколко различни ансамбъла. При изпълнение на живо наблюдавайте подготовката на звуковите промени. Изборът на регистри е част от интерпретацията, а не само техническа настройка преди началото. Органът предлага особен начин да мислим за музиката: като съчетание между движение на въздуха, механизъм и архитектурно пространство. Една и съща партитура може да получи различен облик според инструмента и мястото, в което той звучи.
Челестата: инструментът зад приказния звън
Челестата прилича на малък клавишен инструмент, но отвътре крие метални пластини. Нейният звън често създава приказно усещане, без да има нужда от голяма сила или плътен оркестров масив. Клавиатура с ударен механизъм Огюст Мюстел създава челестата през 1886 г. При натискане на клавишите чукчета удрят метални пластини. Историята на Yamaha посочва и прочутото ѝ използване в Танца на Феята Драже от Лешникотрошачката на Чайковски. Под пластините има дървени резонаторни кутии. Тяхната подредба е показана в описанието на конструкцията. Така външната прилика с пиано не трябва да ни подвежда: звукоизточникът е различен. Малък звук с голяма образна сила Чуйте прочутия танц и обърнете внимание как звънът се отделя от съпровода. Ясното начало на тона му позволява да бъде разпознат дори в по-богата инструментална среда. После си представете същата мелодия с друг тембър. Ритъмът и височините могат да останат, но образът ще се промени. Това е удобен начин да усетим колко важна е оркестрацията за емоционалното въздействие. Челестата не носи приказност като физическо свойство, записано в метала. Така я чуваме чрез съчетанието от тембър, музикален контекст и натрупани културни асоциации. Затова познатият звън може да бъде и ново откритие. Ако следим как композиторът го съчетава с останалите гласове, ще чуем конкретна музикална работа зад ефекта, който сме свикнали просто да наричаме магичен.
Вибрафонът: металният блясък, който влезе в джаза
Вибрафонът има метален блясък, който може да остане във въздуха дълго след удара. Тъкмо продължението на звука е толкова важно, колкото и неговото начало: изпълнителят трябва да реши кои тонове да остави да се срещнат. Пластини, тръби и въртящи се дискове Инструментът използва настроени алуминиеви пластини, под които има резонаторни тръби. При модели с мотор въртящи се дискове в горната част на тръбите създават характерното пулсиране. Yamaha описва тези елементи и педала, с който се управлява заглушаването. Вибрафонът присъства и в джазови записи с необичаен ансамблов баланс. Например Боби Хътчерсън свири на него в Out to Lunch! на Ерик Долфи, документиран от Blue Note. Как да слушаме отзвука Изберете бавен откъс и следете как следващият тон влиза в остатъка от предишния. Ако звученето бъде спряно по-рано, фразата ще изглежда по-ясно разделена; ако бъде оставено, се появява друга плътност. После насочете внимание към взаимодействието с баса и барабаните. Вибрафонът може да добавя и ритмичен контур, и хармоничен цвят. Тези роли често съществуват едновременно. Не очаквайте винаги еднакво „вибриращо“ звучене. Различните настройки и изпълнителски решения могат да променят характера му. Най-полезният въпрос е как конкретният звук участва в конкретната музика. Така инструментът се разкрива като изкуство на продължителността: кога да започне тонът, колко дълго да остане и с кои други тонове да сподели пространството.