Speak No Evil: Уейн Шортър и джазът с отворен край

При Уейн Шортър заглавия като Witch Hunt и Dance Cadaverous звучат като врати към въображаеми истории. Speak No Evil предлага музика, в която загадъчността не идва от скрит сюжет, а от начина, по който мелодиите оставят очакването незавършено.

Една сесия на Бъдни вечер

Албумът е записан на 24 декември 1964 г. в студиото на Руди Ван Гелдър. Blue Note посочва състава: Шортър на тенор саксофон, Фреди Хъбард на тромпет, Хърби Хенкок на пиано, Рон Картър на бас и Елвин Джоунс на барабани.

И шестте композиции са на Шортър. Сред тях са Fee-Fi-Fo-Fum, Infant Eyes и Wild Flower. Важно е да различаваме годината на сесията от датите на по-късните издания: историята на един запис започва преди всички негови преиздавания.

Мелодията като недовършен въпрос

Опитайте първо да чуете темите като кратки сцени. Къде фразата сякаш обещава спокойно завършване, а после избира друго движение? Не е необходимо да анализирате хармонията, за да усетите тази промяна в очакването.

В по-сдържаните моменти обърнете внимание на пианото и баса. Те могат да променят значението на саксофонната линия, без да я прекъсват. При следващо слушане преместете фокуса към барабаните и вижте дали същата тема ще ви прозвучи по-напрегнато.

Това е албум, който позволява различни входове: през композициите, през отделния солист или през общото звучене. Заглавията дават образи, но не затварят въображението. Музиката остава достатъчно отворена, за да носи различна история на всеки слушател.