Истории зад музиката
Новини, открития и любими моменти от света на музиката — подбрани за слушане с настроение.
Speak No Evil: Уейн Шортър и джазът с отворен край
При Уейн Шортър заглавия като Witch Hunt и Dance Cadaverous звучат като врати към въображаеми истории. Speak No Evil предлага музика, в която загадъчността не идва от скрит сюжет, а от начина, по който мелодиите оставят очакването незавършено. Една сесия на Бъдни вечер Албумът е записан на 24 декември 1964 г. в студиото на Руди Ван Гелдър. Blue Note посочва състава: Шортър на тенор саксофон, Фреди Хъбард на тромпет, Хърби Хенкок на пиано, Рон Картър на бас и Елвин Джоунс на барабани. И шестте композиции са на Шортър. Сред тях са Fee-Fi-Fo-Fum, Infant Eyes и Wild Flower. Важно е да различаваме годината на сесията от датите на по-късните издания: историята на един запис започва преди всички негови преиздавания. Мелодията като недовършен въпрос Опитайте първо да чуете темите като кратки сцени. Къде фразата сякаш обещава спокойно завършване, а после избира друго движение? Не е необходимо да анализирате хармонията, за да усетите тази промяна в очакването. В по-сдържаните моменти обърнете внимание на пианото и баса. Те могат да променят значението на саксофонната линия, без да я прекъсват. При следващо слушане преместете фокуса към барабаните и вижте дали същата тема ще ви прозвучи по-напрегнато. Това е албум, който позволява различни входове: през композициите, през отделния солист или през общото звучене. Заглавията дават образи, но не затварят въображението. Музиката остава достатъчно отворена, за да носи различна история на всеки слушател.
Bitches Brew: Майлс Дейвис превръща студиото в лаборатория
Как звучи джазът, когато студиото престане да бъде само място за запис? При Bitches Brew на Майлс Дейвис самото сглобяване на музиката става част от нейния характер. Електрически и акустични инструменти се срещат в плътно пространство, в което отделният глас ту изплува, ту отново се скрива. Електрическата лаборатория на Майлс Двойният албум излиза на 30 март 1970 г. Продуцент е Тео Масеро. Официалната дискография на Дейвис описва съчетанието от електрически инструменти, студийни ефекти и обработка на записания материал. Това е важна подробност: резултатът не бива да се възприема като прозрачен документ на обикновен концерт. Сред участниците са Уейн Шортър на сопран саксофон, Бени Мопин на баскларинет и Джон Маклафлин на китара. Електрическите пиана на Чик Кърия и Джо Завинул разширяват звуковото поле около тромпета. Имената са впечатляващи, но по-интересен е начинът, по който инструментите се преплитат. Музика без бърз изход Започнете с Pharaoh's Dance, без да търсите обичайното редуване на куплет и припев. Следете кога се появява нов слой и как той променя усещането за вече звучащите партии. Понякога драмата идва от гъстотата, а не от нова тема. В заглавната композиция оставете повторението да изгради напрежение. Тук продължителността е част от преживяването: музиката дава време на слуха да открие детайлите вътре в общия поток. Така Bitches Brew предлага различен вид слушателско внимание. Вместо да чакате солистът да приключи, можете да проследявате едновременно няколко линии. Албумът постепенно се превръща от непозната маса от звуци в място с много входове.